Президентските избори през есента на 2026 г. вече разделят десните партии. Новият лидер на „Демократи за силна България“ Радан Кънев заяви на 12 юли, че няма мандат от партията за общ кандидат с ГЕРБ.

Кънев настоява за единна кандидатура на демократичната опозиция. Според него тя трябва да включва „Продължаваме промяната“ и останалите формации извън управлението.

ГЕРБ предлага по-широка център-дясна формула. ДСБ поставя граница и не определя управляващите като част от „демократичната опозиция“.

Кънев изключи обща формула с ГЕРБ

Кънев беше избран за председател на ДСБ на 11 юли. Той получи 302 гласа срещу 223 за Йордан Иванов. Мандатът му е четиригодишен.

На 12 юли Кънев коментира предложението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов партиите в център-дясно да издигнат обща президентска двойка.

Новият лидер на ДСБ заяви, че няма решение на партията за подобна кандидатура.

ДСБ иска единна кандидатура на демократичната опозиция, а не общ кандидат с управляващите.

Позицията на ДСБ блокира бързо споразумение между партията и ГЕРБ. Остава въпросът дали „Да, България“, „Продължаваме промяната“ и ДСБ ще постигнат обща позиция.

Две различни идеи за обединение

В десния спектър се очертават две конкуриращи се формули:

  • ГЕРБ говори за общ кандидат на център-дясното.
  • ДСБ търси кандидат на демократичната опозиция.
  • „Синя България“ настоява за надпартийна фигура, която да обедини десните избиратели.

Разликата не е само в участващите партии. Тя е свързана и с оценката за управлението, както и с въпроса кои формации могат да бъдат партньори след изборите.

Кънев определи ДСБ като партия на дясната икономическа политика, върховенството на закона и либералната демокрация.

Той каза, че президентският вот е възможност дясната и демократичната опозиция да спре политическата концентрация около Румен Радев.

Кандидатът остава неизвестен

До 14 юли няма официално обявена обща кандидатура на десните сили. Не е ясно и дали отделните партии ще проведат вътрешни избори.

През април 2025 г. ДСБ предложи кандидатът на демократичната общност да бъде избран чрез предварителни избори. Идеята беше представена от тогавашния лидер на партията Атанас Атанасов.

Според предложението процедурата трябва да даде легитимност на общия кандидат и да мобилизира различните формации.

През юни 2025 г. представители на демократичната общност се обявиха за единна кандидатура. Тогава останаха различията за начина на избор и за обхвата на евентуалното обединение.

„Синя България“ търси собствена тежест

Паралелно с разговорите в „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ формацията „Синя България“ развива отделна дясна линия.

В политическа резолюция от 22 юни КОД потвърди участието си в съюза. Ръководството получи мандат да продължи разговорите за надпартийна кандидатура.

Дори при обща кандидатура между ДСБ, „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ остава въпросът дали „Синя България“ ще се присъедини.

Ако това не стане, десният вот може да се раздели между няколко кандидатури още преди началото на официалната кампания.

Какво означава разломът за изборите

Президентските избори ще се проведат през есента на 2026 г. Точната дата не е посочена в публично обявените позиции, цитирани от партиите и медиите.

За избирателите ключовият въпрос е дали десните формации ще предложат един кандидат срещу кандидатурата, свързвана с Румен Радев, или ще влязат в надпреварата с няколко претенденти.

При втория сценарий разпиляването на гласове може да намали шансовете на всяка отделна кандидатура.

Първият тест ще бъде политическият диалог. ДСБ трябва да реши дали да настоява за строго опозиционна формула. ГЕРБ трябва да прецени дали да търси партньорство извън собственото си управление.

„Продължаваме промяната“ и „Да, България“ ще трябва да изяснят дали могат да подкрепят кандидат, който не произлиза от техните партийни структури.

Официалната кампания още не е започнала, но спорът за общата кандидатура вече определя границите на дясното обединение.