България влиза в нов политически спор за еврото, след като на 29 май 2026 г. премиерът Румен Радев заяви, че Европейската комисия ще започне процедура по свръхдефицит срещу страната на 3 юни 2026 г..

Според него дефицитът за 2025 г. е бил над 3% от БВП. Той обвини предишни управления, че са представяли неверни данни, за да бъде постигнато влизането в еврозоната.

Основният въпрос е дали България е влязла в еврозоната при коректно отчетени публични финанси.

Какво каза Румен Радев

В официално съобщение на Министерския съвет от 29 май Румен Радев заяви, че Европейската комисия се очаква да публикува доклад, с който да започне процедура по свръхдефицит за България.

По думите му страната ще бъде поставена под регулярен мониторинг и е възможно да последват санкции.

„Дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям“, заяви премиерът.

Същото очакване за дата 3 юни беше разпространено и от БНР.

Защо спорът е важен

България прие еврото на 1 януари 2026 г. и стана 21-вият член на еврозоната. Ако бъде потвърдено, че дефицитът за 2025 г. е бил над 3% от БВП, спорът ще излезе извън рамките на бюджетната политика.

Това поставя въпрос за достоверността на данните, използвани при най-важната икономическа промяна в страната през последните години.

  • удар по предишното управление и бившето финансово ръководство,
  • натиск върху доверието в статистиката и бюджетното планиране,
  • ново напрежение по темата за еврото,
  • риск за стабилността на сегашното управление.

Какво показват европейските данни

На страницата на Европейската комисия за фискалното наблюдение на България все още е посочено, че страната не е под процедура по свръхдефицит.

Това отразява статуса преди евентуален нов доклад. Ключовият въпрос е дали на 3 юни Комисията действително ще предложи откриване на такава процедура.

В документите на ЕС за присъединяването към еврозоната и в последвалите съобщения беше посочено, че България е изпълнила фискалните критерии за приемане на еврото.

Нова процедура не отменя членството в еврозоната. Тя обаче може да засили политическия спор за начина, по който е представено състоянието на публичните финанси.

Първи политически реакции

Според репортажи на български медии ГЕРБ отхвърлят обвиненията. От партията заявяват, че бюджетът за 2025 г. е покривал Маастрихтските критерии.

От „Възраждане“ използват случая, за да атакуват самото влизане в еврозоната.

Спорът вече не е само за дефицита, а за политическата отговорност и цената на бюджетните решения.

Какво може да последва

Ако Европейската комисия започне процедура по свръхдефицит, България ще трябва да представи по-строга програма за ограничаване на дефицита.

Това може да засегне разходи, приходи и инвестиции. Темата има пряко значение за данъци, социални плащания и възнаграждения в публичния сектор.

Членството в еврозоната не се поставя под автоматичен въпрос. Но процедура в първата година след приемането на еврото би имала сериозен политически ефект за страната в ЕС.

Какво да се следи

  • дали Европейската комисия на 3 юни 2026 г. ще предложи процедура,
  • какви данни ще бъдат посочени за дефицита през 2025 г.,
  • каква е прогнозата за 2026 г.,
  • дали ще има официален спор между София и Брюксел по методологията,
  • дали парламентът ще поиска проверка на бюджетните данни преди влизането в еврозоната.