Първият български хуманоиден робот Робърт ще даде начало на национална кампания на Министерството на образованието и науката. Инициативата ще среща ученици с роботика, изкуствен интелект и роботи, разработени от български инженери. Тя беше обявена на 24 юли 2026 г. в София.

Робърт вече има опит в училищна среда. През учебната 2025/2026 година той е посетил над 30 училища в страната. Според създателя му, инженер Методи Димитров, интересът е бил висок сред учениците и учителите. БТА съобщи за инициативата.

Какво ще показва роботът

Робърт е разработен от компанията RB Labs. Той използва технологии с изкуствен интелект, разговаря с хора в реално време, отговаря на въпроси и разпознава събеседници. Дигиталното му лице може да променя изражението си според разговора.

В кампанията ще участва и друг робот, наречен Смоуки. По време на демонстрация в МОН той е разговарял, ходил, сядал, изправял се и танцувал.

Целта е учениците да видят не само готов продукт. Те трябва да получат представа за реалните приложения на механиката, електрониката, софтуера и изкуствения интелект. БТА описа демонстрацията и участието на двата робота.

„Партньорството между училището и бизнеса е изключително важно, защото дава възможност децата да развиват практически умения“, заяви заместник-министърът на образованието Таня Панчева.

От любопитство към инженерни умения

Срещата с хуманоиден робот сама по себе си не подготвя инженер. Тя може да привлече вниманието на учениците. След това са нужни задачи, време и достъп до оборудване.

Пример има в 55. СУ „Петко Каравелов“ в София. Ученици от осми, девети и десети клас работят с екипа на Методи Димитров по създаването на глава за хуманоиден робот.

Учениците са използвали училищен 3D принтер и са сглобявали отделните части. Следва програмирането на софтуера. Информацията е публикувана от 55. СУ „Петко Каравелов“.

Този модел е по-близо до инженерното обучение. Учениците преминават през конкретен процес, от дизайна и производството до програмирането и проверката на резултата. Те работят в екип и виждат как една идея се превръща във физически механизъм.

Разликата между демонстрация и обучение

Българските училища разполагат с различни STEM кабинети, 3D технологии и роботизирани системи. Националният STEM център организира и състезания, в които ученици представят решения по роботика, програмиране и инженерно мислене.

В първото регионално STEM състезание в София-град през май 2026 г. са участвали над 200 ученици. МОН публикува информация за състезанието.

Основното предизвикателство е разликата между еднократната демонстрация и редовната работа. За да се появят бъдещи инженери, учениците трябва да имат достъп до:

  • учители, подготвени да преподават роботика и изкуствен интелект;
  • оборудване, което могат да използват самостоятелно;
  • дългосрочни проекти, а не само презентации;
  • връзка с университети и компании;
  • ясен път от училищния клуб до професионалното обучение.

МОН обсъжда включването на съдържание за изкуствения интелект в учебните предмети от учебната 2026/2027 година. Предложението поставя акцент върху практическата работа и върху използването на изкуствения интелект като помощно средство, а не като заместител на ученето. Документът е публикуван за обществено обсъждане от МОН.

Робърт няма да замени учителя

Посещението на Робърт в 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София на 4 февруари 2026 г. показа ефекта от прякото общуване. Учениците са задавали въпроси за философията, бъдещето и ролята на роботите.

БНТ съобщи, че роботът е насърчил критичното мислене и е разговарял с учениците за съвместната работа между хората и изкуствения интелект. БНТ отрази посещението в училището.

Това има образователна стойност, но и ясни граници. Робърт може да привлече ученици към технологиите. Той не може сам да изгради математическите, физическите и програмните знания, нужни за инженерна професия.

Затова ефектът от кампанията ще зависи от следващата стъпка. Ако роботът остане атракция, резултатът вероятно ще бъде краткотраен. Ако стане част от редовни проекти, лаборатории и работа с български компании, интересът може да се превърне в умения.

На 24 юли 2026 г. МОН заяви, че целта е всеки ученик да получи възможност да се запознае с българските роботи. Дали това ще доведе до повече инженери, ще се измери не с броя на снимките около Робърт, а с броя на учениците, които след срещата започват сами да проектират, програмират и създават.