Българското правителство представя на 16 юни 2026 г. СИГМА AI, система за предварителен контрол на обществени поръчки и други публични разходи. По заявената цел инструментът трябва да открива рискове преди възлагане или плащане.

СИГМА означава Система за интегриран граждански мониторинг и анализ. Разработката е на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. По данни на правителствената пресслужба в представянето в Министерския съвет участват премиерът Румен Радев и министърът Иван Василев.

Основният залог е дали държавата ще използва AI, за да спира рискови разходи предварително, при положение че правилата за надзор върху такива системи още не са напълно завършени.

Какво представлява СИГМА AI

Системата е представена като публичен инструмент за прозрачност. Според обявената концепция тя трябва да проверява всички обществени поръчки чрез изкуствен интелект.

Иван Василев заяви през март, че обхватът няма да се ограничи до търговете. Системата трябва да търси рискове и в други разходи на публичните институции.

Защо се въвежда сега

Представянето идва в момент на силен натиск върху публичните финанси. На 10 юни Румен Радев каза, цитиран от БТА, че прегледът на договорите за обществени поръчки продължава. По думите му проекти, определени като неефективни или съмнителни за корупция, се спират.

На 15 юни Радев заяви, отново цитиран от БТА, че кабинетът работи почти денонощно по бюджета за 2026 г. Целта е дефицитът да бъде ограничен, а нуждата от нов дълг да остане възможно най-ниска.

Натиск има и отвън. OECD посочи през юни, че България има нужда от устойчива средносрочна фискална корекция, след като бюджетният дефицит е над 3% от брутния вътрешен продукт. Според организацията публичните инвестиции, включително разходи с европейско финансиране, ще имат водеща роля за икономиката през 2026 г.

Какъв е залогът

Обществените поръчки са сред най-рисковите канали за неефективно изразходване на публични средства. По данни на OECD те са равни на около 11,4% от брутния вътрешен продукт на България.

Ако системата работи по заявения начин, ефектът може да се прояви в няколко посоки:

  • по-ранно засичане на съмнителни условия в търгове;
  • по-малко плащания по неефективни договори;
  • по-силен натиск върху ведомства и общини да обосновават разходите си;
  • по-ясна следа за граждани, медии и контролни органи.

Кой ще контролира самата система

Тук остава ключовият въпрос. Според информация на Министерството на електронното управление, цитирана от БТА през януари, България все още няма завършена национална рамка за надзор върху високорисковите AI системи. Не са окончателно разпределени и правомощията между институциите.

Европейската комисия публикува през май насоки кои AI системи попадат в категорията „висок риск“ по AI Act. Европейските правила налагат по-строги изисквания за точност, устойчивост, качество на данните и управление на риска.

Това създава двоен тест за държавата. От една страна, кабинетът иска AI да следи риска в публичните разходи. От друга, правилата за контрол върху самия AI още се доизграждат.

Какво следва

Първият тест е практически. Ще трябва да се види дали СИГМА AI подава реални сигнали, дали води до корекции в процедури и дали спира проблемни разходи.

Вторият тест е обхватът. В ранното представяне на 16 юни министър Иван Василев посочи, че системата обхваща периода 2020 - 2026 г.

За данъкоплатците въпросът е пряк. Ако системата засича риск преди подпис и преди плащане, това може да ограничи загуби. Ако не, СИГМА AI ще остане още един технологичен слой върху стар проблем.