Правителството прекрати на 10 юни предоставянето на въоръжение от запасите на българската армия за Украйна. Решението предизвика нов политически спор в София.

Кабинетът заяви, че България няма излишни наличности. Според правителството войната не може да бъде решена с още оръжия, а с дипломация.

Спорът излезе извън темата за военните запаси. Той засяга външнополитическия курс на България, отношенията с EU и NATO и границата между националната отбрана и помощта за Киев.

  • На 10 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов каза, че България спира оръжейните доставки за Украйна.
  • На 10 юни премиерът Румен Радев потвърди, че кабинетът прекратява предоставянето на въоръжение от българската армия.
  • На 11 юни Радев защити решението с аргумента, че страната не разполага с излишни наличности.
  • Опозицията поиска обяснение дали България не се отдалечава от досегашната си линия в подкрепа на Украйна.

Какво се променя

Решението засяга оръжия и техника от запасите на българската армия. По думите на кабинета държавата не може да предоставя нова военна помощ, ако наличностите падат под необходимото за отбраната.

Ключовата промяна е спирането на доставки от армейските запаси. Публичният спор обаче бързо се разшири към въпроса дали България запазва досегашната си линия за военна подкрепа на Украйна.

Какво каза Радев

Румен Радев защити решението с тезата, че мирно решение не може да се постигне с военни средства. На 5 юни, преди срещата ЕС - Западни Балкани в Тиват, той призова за дипломатически подход към войната.

„Щом България няма излишни наличности, няма как да даде въоръжение на Украйна“, заяви Радев на 11 юни.

Радев и министърът на отбраната Димитър Стоянов вече са заявявали, че според тях Украйна има нужда от преговори и търсене на справедлив мир.

Защо решението предизвика нов спор

Военната помощ за Украйна е една от най-спорните теми в българската политика след началото на руската инвазия през 2022 г. Въпросът разделя партии и институции.

На 10 юни Николай Денков, лидер на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, поиска премиерът да изясни позицията на кабинета. Той постави въпроса дали България не променя вече взети институционални решения за подкрепа към Киев.

Спорът вече е и институционален. В центъра му е въпросът кой може да променя курса, правителството, парламентът или и двете институции заедно.

Какъв е международният залог

Решението идва в момент, когато европейските държави продължават да търсят начини да поддържат украинската отбрана. Затова позицията на София се следи и извън страната.

Associated Press съобщи на 9 юни, че България повече няма да изпраща оръжия на Украйна, след като министърът на отбраната обяви спирането. Според БТА чуждестранни медии вече представят решението като знак за разминаване между София и част от европейските партньори.

Темата засяга мястото на България в съюзите, военните разходи и сигурността в Черноморския регион.

Какво остава неясно

Няма публично обявен пълен списък кои бъдещи форми на помощ остават възможни и кои отпадат окончателно. Не е ясно и как решението ще се отрази на действащи механизми с европейско финансиране.

По данни на министъра на отбраната от 11 юни, България е получила над 203 млн. евро по различни механизми на ЕС за предоставената помощ за Украйна. Това поставя въпроса и за бъдещите финансови и политически ангажименти.

Какво следва

  • Дали парламентът ще поиска ново решение за помощта за Украйна.
  • Дали кабинетът ще ограничи само доставките от армейските наличности или и други канали.
  • Дали партньорите в EU и NATO ще поискат допълнителни обяснения.
  • Дали темата ще се превърне в траен вътрешнополитически конфликт.

Засега спират доставките от запасите на армията. Политическият спор обаче се разширява към международните ангажименти, институционалните правомощия и европейското финансиране.