Ключовата част от пандемичното споразумение на WHO остава нерешена. Година след приемането на глобалната рамка държавите още спорят по механизма за споделяне на патогени и ползите в замяна.

Спорът е по Pathogen Access and Benefit Sharing, или PABS. Без този анекс споразумението не може да се прилага пълноценно. Тук се пресичат интересите на по-богати и по-бедни държави, както и на правителства и фармацевтичната индустрия.

Какво вече е прието

На 20 май 2025 г. Световната здравна асамблея прие с консенсус Споразумението за пандемии на WHO. Целта е по-ранно предупреждение, по-добра координация и по-справедлив достъп до медицински продукти при бъдеща здравна криза.

Решението дойде след над три години преговори. Те започнаха след слабостите, които COVID-19 разкри в глобалната система. Според WHO и AP News, много богати държави си осигуриха голяма част от ранните доставки на ваксини, докато редица по-бедни страни чакаха с месеци.

Къде е блокажът

През март 2026 г. и отново на 1 май 2026 г. държавите членки на WHO удължиха преговорите по анекса за PABS. Причината е липса на съгласие как да се споделят проби и генетични данни за нови патогени и какви конкретни ползи да получават страните, които ги предоставят.

Залогът е кой ще получи достъп първи до ваксини, тестове и лекарства при следваща пандемия. Развиващите се държави искат гаранции, че няма отново да останат последни при доставките. Част от по-богатите страни и индустрията са резервирани към твърди задължения за споделяне на технологии, производствен капацитет и продукти.

Какво представлява PABS

PABS е механизъм, при който държави и лаборатории споделят патогенни проби и информация за тях. Срещу това трябва да получават предвидими ползи.

  • достъп до ваксини
  • достъп до тестове
  • достъп до лечения
  • финансиране
  • възможности за производство в повече региони

Без договорка по PABS глобалното споразумение остава непълно, а спорът за достъпа до защита при нова епидемия остава открит.

Защо това засяга България и Европа

Темата има пряко значение и за България. Страната е част от EU, а всяка нова глобална здравна криза би поставила същите въпроси за доставки, цени, натиск върху болниците и обществено доверие.

Ако глобалните правила останат недовършени, Европа отново може да разчита на извънредни решения вместо на предварително договорен механизъм. Това увеличава риска от забавен обмен на данни, натиск върху веригите за доставки и нов спор кой получава защита първи.

Ролята на САЩ

Допълнителен натиск идва от отсъствието на САЩ от финалния етап на приемането на споразумението през 2025 г. Това стана след обявеното американско изтегляне от WHO. По данни на AP News, това отслабва политическата тежест на всяка глобална схема, която разчита на големи донори, научни мрежи и производствени възможности.

Спорът не е само технически. Той е и политически. Въпросът е кой споделя първи, кой плаща и кой получава бърз достъп, когато започне следващата криза.

Какво следва

Преговорите продължават, след като държавите не успяха да завършат анекса навреме за пълно задействане на споразумението. Обсъжданите варианти предвиждат нов текст да бъде внесен на следваща Световна здравна асамблея през май 2027 г. Възможна е и специална сесия по-рано, ако има пробив.

  • Споразумението за пандемии беше прието на 20 май 2025 г.
  • Анексът за PABS остана нерешен през март 2026 г. и на 1 май 2026 г.
  • Без него реалното прилагане на споразумението остава непълно.
  • Основният спор е за достъп до ваксини, лекарства, данни и технологии.

Основният урок от COVID-19 остава нерешен. Светът прие рамка, но още няма окончателно съгласие как да се разпределят рискът, информацията и ползите при следваща пандемия.