Спорът за състава на новата Централна избирателна комисия постави в центъра въпроса кой ще има влияние върху организацията на следващите избори в България. Президентът Илияна Йотова започна консултациите на 9 юни. На 12 юни тя изслуша кандидатите за 15-членната комисия. Съставът трябва да бъде назначен с указ на 23 юни.

Новата ЦИК ще организира изборите, ще следи за законността на процеса и ще участва пряко в отчитането на резултатите.

Какво беше предложено

На 9 юни парламентарните сили представиха номинациите си в президентството. Спорът се концентрира върху начина, по който се разпределят местата.

Според изчисленията на президентската институция „Прогресивна България“ получава 7 места, а не 8, заради законова забрана една партия да има мнозинство в ЦИК. Така едно място е прехвърлено към ДПС.

ГЕРБ-СДС получава трима представители. За председател на ЦИК е предложен Георги Хорозов от „Прогресивна България“. Сред номинираните членове са Зинаида Златанова, Анна Александрова и Вяра Тодева.

  • 15 членове ще има новата ЦИК
  • 7 места се падат на „Прогресивна България“
  • 1 място е прехвърлено към ДПС
  • ГЕРБ-СДС ще има 3 представители

Откъде дойде спорът

„Демократична България“ оспори модела, използван от президентството. Божидар Божанов заяви, че така се „дописва закона“ и че спорното място трябва да отиде при тях, а не при ДПС.

От президентството защитиха разпределението с аргумента, че Изборният кодекс поставя таван за представителството. След това мястото се разпределя по правилата за равни остатъци. Секретарят по правни въпроси на президента проф. Евелина Димитрова заяви, че остатъците на ПП-ДБ и ДПС са равни и при такава хипотеза мястото отива при по-малката група.

Спорът вече излиза извън политическия дебат и се насочва към възможен съдебен сблъсък. „Възраждане“ заяви, че ще търси 48 подписа на депутати, за да оспори указа на президента пред Конституционния съд. ПП-ДБ също обяви, че ще оспорва.

Какво каза Илияна Йотова

„ЦИК е една от институциите, които стоят в основата на демократичните процеси“, заяви Илияна Йотова по време на консултациите, цитирана от БНТ.

При изслушването на 12 юни Йотова постави акцент върху доверието в изборния процес. Тя заяви, че основната задача на бъдещите членове е да възстановят доверието на гражданите в изборите в страната и извън нея.

Йотова подчерта и че президентската институция няма собствена квота в ЦИК. По думите ѝ процедурата следва текста на Изборния кодекс.

Какво следва за изборния процес

Значението на спора е пряко за всеки следващ вот. Новият състав на ЦИК ще взема решения за организацията на изборите, секциите в чужбина, обработката на резултатите, както и по жалби и спорове.

Залогът не е само кадрови. Става въпрос за институцията, която при предсрочни, местни или национални избори ще прилага правилата и ще администрира процеса в най-чувствителната му част.

  • Президентът трябва да подпише указ за новата ЦИК на 23 юни
  • ПП-ДБ и „Възраждане“ заявиха намерение да оспорват процедурата
  • Комисията ще има ключова роля при всеки следващ национален вот

Според БНТ, БНР и bTV спорът около новата ЦИК започна като процедура по номинации и прерасна в конфликт за разпределението на влияние в изборната администрация.