Съдебната реформа отново е сред водещите политически теми в София. Кабинетът на Румен Радев, встъпил в длъжност на 8 май, я постави сред основните си приоритети.

Планираните промени включват нов главен прокурор, нов Висш съдебен съвет и корекции в правилата за отчетност. Темата не е само кадрова. Тя засяга контрола върху прокуратурата, делата за корупция по високите етажи и част от условията за европейско финансиране.

Залогът е едновременно политически, институционален и финансов.

Какво обеща кабинетът

На 8 май министър-председателят Румен Радев заяви, че правителството ще внесе в парламента предложения за цялостна реформа на съдебната власт. Според правителствения пресцентър акцентът е върху независима прокуратура, нов Висш съдебен съвет и по-ефективни действия срещу корупционни престъпления.

Няколко дни по-късно парламентът придвижи на първо четене три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт. Според БНТ управляващото мнозинство очаква текстовете да бъдат приети до края на юли. Това би позволило процедура за избор на нов главен прокурор през есента.

  • Нов състав на Висшия съдебен съвет.
  • Нови правила за номинации и обжалване на решения.
  • Промени в механизма за разследване на главния прокурор.
  • По-силен съдебен контрол по дела за корупция.

Какво вече мина на първо четене

На 14 май Народното събрание одобри на първо четене три проекта за промени в Закона за съдебната власт. Сред обсъжданите идеи са право на министъра на правосъдието да оспорва решения на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет.

Обсъжда се и по-широк кръг професионални организации да могат да правят предварителни номинации. Това променя кой влиза в процедурата и кой влияе върху избора.

На 20 май депутатите приеха на първо четене и три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Според БТА част от текстовете предвиждат задължителен съдебен контрол върху актове за прекратяване или спиране на производства за корупционни престъпления на лица на публични длъжности.

Защо срокът има значение

Срокът е пряко свързан с ангажименти към Европейската комисия. На 4 май вицепремиерът по еврофондовете Мария Недина каза, че срокът за реформата, свързана с разследването на главния прокурор, е изместен от 22 юни на 31 август по Плана за възстановяване и устойчивост.

При ново забавяне натискът върху правителството ще нарасне. Темата засяга не само законови текстове, а и изпълнение на условия, свързани с европейски средства.

Спорът е кой контролира прокуратурата и при какви правила се вземат решенията.

Как се стигна дотук

Системата остана в нестабилно състояние след освобождаването на Иван Гешев през 2023 г. През първите месеци на 2026 г. спорът се изостри около временния статут на ръководството на прокуратурата и правомощията на Висшия съдебен съвет.

На 22 април Борислав Сарафов подаде оставка като изпълняващ функциите главен прокурор. Според Radio Bulgaria Прокурорската колегия назначи Ваня Стефанова за временно изпълняваща длъжността за шест месеца.

Това не реши основния въпрос. Постоянен титуляр няма, а политическият натиск за нов избор расте.

Какво означава това за България

Последиците са в няколко посоки. Първо, въпросът е дали дела срещу хора на високи публични позиции ще стигат до съд и дали прекратяванията им ще подлежат на реален контрол.

Второ, темата е свързана с европейско финансиране и с оценката на Брюксел за върховенството на закона. Трето, изборът на нов главен прокурор идва в момент на ниско доверие в институциите.

  • Влияние върху разследванията за корупция.
  • Значение за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
  • Ефект върху доверието в съдебната система и правителството.

Европейската комисия в документ от 3 юни отбелязва продължаващи опасения за политическо влияние в съдебната система и посочва нуждата от нов главен прокурор. Това оставя София под вътрешен и външен натиск.

Какво следва

Ключовият срок е до края на лятото. Ако парламентът приеме промените до края на юли, през есента може да започне процедура за избор на нов главен прокурор.

Ако текстовете се забавят или бъдат променени съществено, реформата отново може да остане без ясен резултат. Това би превърнало съдебната реформа в нов тест за способността на властта да изпълнява собствените си обещания.