Парламентът на Уганда одобри в четвъртък, 6 август 2026 г., изпращането на войници в Газа като част от планираната International Stabilization Force. Силата е създадена по американския план за следвоенно управление на анклава.

Решението може да постави угандийската армия пред една от най-сложните ѝ международни мисии. Военнослужещите ще действат между Израел, палестинската администрация и въоръжени групировки. AP съобщи за парламентарното одобрение. ([apnews.com](https://apnews.com/article/2363467ec800644552f8be5a1b84f8f4))

Уганда одобри участие в международна сила за Газа, но ключовите въпроси за мандата, командването и употребата на сила остават нерешени.

Какво одобри Кампала

Угандийското правителство получи парламентарно разрешение да разположи военнослужещи в Газа. Точният брой на угандийските войници не е обявен публично.

Министърът на отбраната Кириова Кианука защити решението с опита на Uganda People’s Defence Forces в мироопазващи операции в Сомалия, Южен Судан и Демократична република Конго. Уганда участва в продължителни операции извън собствената си територия. ([apnews.com](https://apnews.com/article/2363467ec800644552f8be5a1b84f8f4))

Според плана силите ще се включат след поетапно изтегляне на израелската армия и при условие, че Hamas започне разоръжаване.

Международният контингент трябва да:

  • охранява хуманитарните доставки;
  • спира контрабандата на оръжие;
  • подпомага обучението на нова палестинска полиция.

Тези задачи са част от плана за преходно управление на Газа. Тяхното изпълнение зависи от израелското изтегляне и от разоръжаването на Hamas. ([apnews.com](https://apnews.com/article/2363467ec800644552f8be5a1b84f8f4))

Мисията е повече от охрана

Планираната сила трябва да включва около 20 000 войници и 12 000 полицаи. Това означава общ състав от приблизително 32 000 души, ако всички обявени места бъдат попълнени.

Първоначалното разполагане е предвидено за Рафах, силно разрушен район в южната част на Газа, който остава под израелски контрол. ([apnews.com](https://apnews.com/article/19bc6cfd488059602e43d00df113dd6e))

Силите няма да охраняват обикновена буферна зона. Те ще трябва да поддържат ред в територия, в която въоръжени групировки, местни политически структури и израелски сили преследват различни цели.

Най-спорният въпрос е мандатът. Международната сила трябва да подкрепи разоръжаването на Hamas, но не е ясно дали ще има право да използва сила срещу бойци, които откажат да предадат оръжието си.

Без ясно определени правила за действие мироопазващата мисия може да се превърне в операция за налагане на ред. Това би променило характера на задачата и риска за участващите държави.

Кой ще контролира войниците

Планираната сила ще бъде ръководена от американския генерал-майор Джаспър Джефърс. Според AP международният контингент е част от структурата Board of Peace, създадена по инициатива на президента на САЩ Доналд Тръмп. ([apnews.com](https://apnews.com/article/2363467ec800644552f8be5a1b84f8f4))

Израел е изразил „сериозни опасения“ около договореностите. Според публикации от 27 юли израелските власти са допуснали само ограничена пилотна мисия в Рафах с около 200 чуждестранни представители. Израелската армия запазва контрол върху голяма част от територията. ([apnews.com](https://apnews.com/article/2363467ec800644552f8be5a1b84f8f4))

Това създава риск от двойна командна структура. Международните войници ще имат собствен мандат, но ще действат в зона, в която израелската армия продължава да контролира ключови линии и достъпи.

На практика успехът на мисията ще зависи не само от броя на военнослужещите, а и от това кой взема решенията при сблъсък или отказ от разоръжаване.

Защо решението е спорно в Уганда

Опозиционни депутати в Кампала поставиха въпроса на чия страна ще действа угандийската армия. Депутатът Хасан Кирумира предупреди, че мисията може да създаде дипломатически проблеми за държава, която членува в Организацията за ислямско сътрудничество. ([apnews.com](https://apnews.com/article/2363467ec800644552f8be5a1b84f8f4))

Съмненията се засилват от публични изяви на началника на угандийските въоръжени сили генерал Мухузи Кайнеругаба. Според угандийското издание The Observer той е изразявал открита подкрепа за Израел.

Това може да подкопае възприемането на Уганда като неутрален участник, дори ако формалният мандат на мисията е международен. ([observer.ug](https://observer.ug/viewpoint/ugandas-gaza-mandate-why-the-proposed-deployment-risks-countrys-credibility/))

Българската връзка

Решението има и пряка дипломатическа връзка с България. Начело на Board of Peace в Газа е Николай Младенов, бивш български министър на отбраната и външните работи. Преди това той беше специален пратеник на ООН за Близкия изток.

AP посочва, че Младенов настоява израелското изтегляне и разоръжаването на Hamas да се изпълняват едновременно и да бъдат проверявани на място. ([apnews.com](https://apnews.com/article/19bc6cfd488059602e43d00df113dd6e))

Кой поема риска

  • Уганда рискува нейни войници да бъдат въвлечени в конфликт, който не може да бъде решен само с военна охрана.
  • Израел трябва да допусне чужди сили, без да се отказва напълно от контрола върху сигурността.
  • Палестинците очакват ред и защита, но остават без пълен контрол върху политическия механизъм, който ще управлява Газа.
  • Международната сила трябва да предотвратява нови сблъсъци, докато подпомага разоръжаването, възстановяването и създаването на местна полиция.

Планът поставя едновременно няколко условия за успех:

  • ясно разписани правила за употреба на сила;
  • реално израелско изтегляне;
  • приемане на мисията от палестинското население.

Ако някое от тях липсва, угандийските войници няма да действат в условията на установен мир. Те могат да се окажат между незавършени военни действия, спорно политическо управление и население, загубило доверие във външните сили.