Народното събрание отхвърли на 1 юли искането на „Възраждане“ Министерският съвет да прекрати споразумението за сътрудничество между България и Украйна, подписано в Киев на 30 март. Предложението получи 10 гласа „за“, 160 „против“ и 14 „въздържал се“.

Вотът запази курса на кабинета по споразумението с Украйна. Резултатът обаче показа, че темата остава чувствителна за част от управляващото мнозинство.

  • Вотът беше проведен на 1 юли.
  • Предложението беше внесено от „Възраждане“.
  • Споразумението е подписано в Киев на 30 март.
  • 14 депутати от „Прогресивна България“ се въздържаха.

Какво реши парламентът

Проекторешението предвиждаше Народното събрание да задължи Министерския съвет да започне действия по прекратяване на двустранното споразумение. Управляващите и част от опозицията го отхвърлиха.

Основният аргумент беше, че парламентът не може да навлиза пряко в правомощията на изпълнителната власт по този начин. По време на дебата представители на „Прогресивна България“ се позоваха на решение на Конституционния съд.

ГЕРБ-СДС също не подкрепи предложението. Според изказаната позиция самото споразумение предвижда прекратяване чрез писмено уведомление с шестмесечен срок, съобщиха БТА и БНР.

Къде е политическият риск

Спорът излезе извън правния въпрос за начина на прекратяване. Темата се превърна в тест за дисциплината в мнозинството и за последователността на управлението по политиката към Украйна.

„Възраждане“ използва дебата, за да атакува кабинета и премиера Румен Радев по линия, която има вътрешнополитически заряд. Партията твърди, че след изборите е последвала промяна в позицията на властта.

На 11 юни лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обяви, че ще внесе законови промени за забрана на всякаква помощ за Украйна и за блокиране на подкрепа за нови санкции на EU срещу Русия, по информация на BTA.

Сигналът от 14-те въздържали се

Най-ясният политически сигнал от вота дойде от 14-те въздържали се депутати от „Прогресивна България“. Това не промени изхода от гласуването. Показа обаче, че по темата няма пълно единство.

Засега няма данни за разпад на парламентарната подкрепа за кабинета. Вотът беше отхвърлен с голямо мнозинство. Следващи решения по военна помощ, санкции срещу Русия или конкретни клаузи по споразумението обаче могат да повишат напрежението.

Как се натрупа спорът

Напрежението по темата се засилва от седмици. На 9 юни Николай Денков от „Продължаваме промяната“ поиска премиерът Румен Радев да изясни позицията на правителството за военната помощ за Украйна, след като министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че не се планират нови доставки на оръжие, съобщи BTA.

Така спорът се прехвърли и вътре в изпълнителната власт. Денков посочи, че преди това външният министър Велислава Петрова-Чамова е говорила за ефективна военна подкрепа за Украйна, съчетана със санкции срещу Русия и дипломация.

Какво следва

Резултатът от 1 юли не доведе до незабавна политическа криза. Темата обаче остава потенциален източник на ново напрежение.

Следващите спорове по Украйна могат да имат пряк ефект върху външната политика, отношенията с EU и NATO и стабилността на кабинета.

  • решения за военна помощ и оръжейни доставки,
  • позицията на България в EU и NATO,
  • парламентарната устойчивост на кабинета,
  • политическата цена за управляващите пред избирателите им.

Вотът не промени официалния курс по споразумението с Украйна. Той обаче очерта тема, по която управляващото мнозинство може да бъде поставено под нов натиск.