Европейският комисар Екатерина Захариева обсъди в София на 23 юли достъпа на българските стартъпи до бъдещо европейско финансиране. Сред темите бяха програмата „Хоризонт Европа“ и новият Европейски фонд за конкурентоспособност.

Захариева разговаря с премиера Румен Радев, вицепремиера Атанас Пеканов, президента Илияна Йотова и председателя на парламентарната комисия по иновациите Томислав Дончев. Това съобщи Българската телеграфна агенция (БТА).

Посещението не води до автоматично отпускане на средства. То поставя България в подготовката на следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 г. и в обсъждането на инструментите за иновации, научни изследвания и растеж на технологични компании.

Какво може да се промени за компаниите

Най-прекият потенциален източник на капитал е Scaleup Europe Fund. Фондът цели общ размер от около 5 млрд. евро и ще инвестира в компании от всички държави членки, които развиват стратегически технологии.

  • Европейската комисия е поела ангажимент за 1 млрд. евро.
  • Фондът ще търси компании в области като изкуствен интелект, квантови технологии, полупроводници, роботика, биотехнологии, енергетика и космически технологии.
  • Първите инвестиции се очакват през есента на 2026 г.
  • Инструментът е насочен основно към scaleup компании и към по-късен етап на растеж.

Това е различно от стандартна схема за малки грантове. Фондът ще предоставя капиталови инвестиции на компании, които вече имат продукт, пазар и потенциал за бързо разрастване. Данните са посочени от European Innovation Council.

„Хоризонт Европа“ остава важна за ранните проекти

За университетите, научните екипи и стартъпите на по-ранен етап основният канал за финансиране остава програмата „Хоризонт Европа“. По време на срещата с Илияна Йотова е обсъдена нуждата българските компании да кандидатстват по-активно за европейски средства.

Сред посочените области е и отбранителната индустрия. Това е записано в съобщението на президентската институция за срещата.

Европейската комисия подготвя и мерки за по-бърз достъп до лаборатории, технологична инфраструктура и услуги за иновативни компании. За българските екипи това може да намали разходите за тестове, прототипи и валидиране на нови продукти, посочва Комисията.

България настоява за равен достъп

В разговорите със Захариева българската страна е поставила въпроса за мястото на по-малките държави в бъдещия фонд за конкурентоспособност.

Илияна Йотова е предупредила, че новият модел не трябва да концентрира средствата само в най-развитите икономики. Тя е изразила резерви и към идеята кохезионната политика и общата селскостопанска политика да бъдат обединени в по-гъвкави национални планове.

Според българската позиция са нужни ясни критерии. Целта е държавите с по-малък административен и финансов капацитет да не загубят достъп до европейски средства.

Какво зависи от България

Размерът на европейските фондове няма да е единственият фактор. Достъпът до тях ще зависи и от качеството на проектите, подготвените екипи и връзката между университети, инвеститори и компании.

  • Университетите трябва да улеснят създаването на spin-off компании.
  • Стартъпите трябва да търсят международни партньори още при подготовката на проектите.
  • Държавните и регионалните власти трябва да подобрят достъпа до лаборатории, тестови центрове и цифрова инфраструктура.
  • България трябва да защити възможности за по-малки компании в правилата на бъдещия фонд за конкурентоспособност.

Европейската комисия свързва тези мерки с по-широка стратегия за задържане на технологичните компании и талантите в Европа. Целта е бързоразвиващите се фирми да не преместват дейността си в Съединените щати заради по-лесния достъп до рисков капитал.

Първите инвестиции са планирани за есента

За българските стартъпи конкретният тест ще дойде с първите инвестиции по Scaleup Europe Fund, очаквани през есента на 2026 г. Дотогава няма гарантиран ресурс за отделна българска квота.

България вече е сред шестте държави, избрани от Европейската комисия за изграждане на гигафабрика за изкуствен интелект. Ако проектът бъде свързан с университети, научни центрове и местни компании, той може да подобри позицията на страната при кандидатстване за бъдещи европейски средства.

Това е възможност за по-силен достъп до европейски капитал, но не представлява автоматично финансиране.