Служебният финансов министър Георги Клисурски заяви на 7 май в Народното събрание, че фискалният резерв на България е 6,8 млрд. евро към 30 април. Страната обаче продължава да работи без редовен бюджет за 2026 г., съобщи БТА.

Това поставя новото парламентарно мнозинство пред първия голям финансов тест. То трябва да приеме рамката за държавните разходи, да ограничи дефицита и да реши дали ще бъде търсен нов дълг.

„Пари в държавата в момента има“, каза Клисурски пред депутатите.

Какво показва фискалният резерв

Фискалният резерв е паричният буфер на държавата. Той покрива плащания, когато приходите не са достатъчни, и дава време до приемането на редовен бюджет.

По данни, представени от Клисурски, от общите 6,8 млрд. евро 5,3 млрд. евро са депозити в Българската народна банка и търговски банки. Още 1,5 млрд. евро са вземания от фондове на ЕС.

В края на 2025 г. резервът е бил 8,9 млрд. евро. Клисурски определи сегашното равнище като достатъчно за плащанията до приемането на редовен бюджет.

Къде е бюджетният риск

България работи по удължителен закон за бюджета. Разходите формално следват нивата от съответните месеци на предходната година.

Изключенията вече увеличават натиска върху сметките. В сила са гласувани увеличения на пенсии, минимална заплата, заплати в МВР и учителски възнаграждения.

  • Дефицитът по консолидираната фискална програма към края на април е 1,75 млрд. евро.
  • Това е около 1,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
  • Приходите към края на април са 14,1 млрд. евро.
  • Разходите са 15,8 млрд. евро.

Планът за възстановяване увеличава натиска

Клисурски посочи Плана за възстановяване и устойчивост като ключов източник на напрежение. По думите му България трябва да разплати инвестиции до края на август 2026 г., за да получи четвъртото и петото плащане от Европейския съюз.

Към края на 2025 г. са били разплатени едва 11% от заложените инвестиции по плана. През 2026 г. трябва да се разплатят останалите 89%, или около 4 млрд. евро.

Забавяне на проектите може да натовари дефицита. Забавяне на бюджета би оставило без ясна рамка решенията за разходите до края на годината.

Дългът става следващият спор

При удължителния бюджет България не може да поема изцяло нов държавен дълг, каза Клисурски. Разрешено е само рефинансиране на стари задължения за 1,4 млрд. евро.

Това означава, че редовният бюджет трябва да покаже дали държавата ще търси ново финансиране. Проектът, публикуван в края на 2025 г., предвиждаше държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро през 2026 г. Минималният фискален резерв към 31 декември 2026 г. беше заложен на 2,4 млрд. евро.

Новото мнозинство поема отговорността

След изборите на 19 април „Прогресивна България“ получи 1 444 920 гласа и 131 мандата според данните на Централната избирателна комисия. Това дава на формацията мнозинство в 240-местния парламент.

Бюджетният спор вече е въпрос за данъци, заплати, пенсии, общински проекти, европейски средства и дълг. Решенията ще определят как държавата ще харчи средствата си през 2026 г.

Какво следва

Клисурски заяви, че до края на 2026 г. трябва да се спазят Маастрихтските критерии и Законът за публичните финанси. Това означава дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт.

За домакинствата най-прекият въпрос е дали има риск за пенсии и заплати. Финансовият министър увери депутатите, че социалните плащания и възнагражденията са приоритет и няма риск за изплащането им.

Резерв има. Редовен бюджет няма. Новото мнозинство трябва да реши как държавата ще финансира разходите си до края на годината.