Народното събрание избра състава на кабинета на Румен Радев на 8 май 2026 г. със 122 гласа „за“. Кандидатурата му за министър-председател и структурата на Министерския съвет получиха 124 гласа.

Радев оглавява 107-ото правителство на България. Министрите положиха клетва минути след 11:00 ч. в пленарната зала.

Решението прекратява периода на служебно управление. То поставя пълната отговорност за властта върху „Прогресивна България“ след предсрочните избори на 19 април.

Ключовият резултат: правителството има собствено мнозинство, но не получи подкрепа от нито една опозиционна парламентарна група.

Как мина гласуването

Вотът очерта ясна граница между управляващи и опозиция. За премиера и структурата на кабинета гласуваха 124 депутати от „Прогресивна България“.

  • 124 гласа „за“ за Румен Радев като министър-председател и за структурата на Министерския съвет.
  • 122 гласа „за“ за персоналния състав на кабинета.
  • 70 депутати от ДПС, ПП, ДБ и „Възраждане“ гласуваха „против“.
  • 36 депутати от ГЕРБ-СДС се въздържаха.

Новата власт започва с достатъчно гласове, но без опозиционен политически кредит. Това ще направи всеки спорен закон пряк тест за дисциплината на мнозинството.

Кой влиза в кабинета

Кабинетът има четирима вицепремиери и 18 министерства. Структурата е с едно министерство по-малко от предходната.

Ключови постове поемат лица с опит в служебни кабинети и администрацията.

  • Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите.
  • Александър Пулев, вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
  • Атанас Пеканов, вицепремиер.
  • Иво Христов, вицепремиер.
  • Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи.
  • Димитър Стоянов, министър на отбраната.
  • Велислава Петрова-Чамова, министър на външните работи.
  • Николай Найденов, министър на правосъдието.

В кабинета влизат още Ива Петрова в енергетиката, Иван Шишков в регионалното развитие, Катя Ивкова в здравеопазването, проф. Георги Вълчев в образованието и Евтим Милошев в културата.

Какво обеща Радев

Радев постави сред първите задачи цените, бюджета, съдебната власт и европейските средства. Тези теми засягат пряко домакинствата, бизнеса и публичните разходи.

„Нямаме никакви илюзии за кризите и изпитанията, които стоят пред правителството“, заяви Радев пред депутатите.

По данни на БНР той посочи като проблеми инфлацията, приемането на бюджет за 2026 г., избора на нов Висш съдебен съвет и риска България да губи средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Решенията по тези въпроси ще засегнат доходи, цени, инвестиции, обществени поръчки и работата на съдебната система.

Опозицията тръгва срещу кабинета от първия ден

ГЕРБ-СДС избра да се въздържи. Тома Биков заяви, че формацията уважава вота на гражданите, но няма да подкрепи кабинета.

„Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ критикуваха състава на правителството. От ДБ заявиха, че ще бъдат силна опозиция и ще следят съдебната реформа.

„Възраждане“ също гласува против. Лидерът Костадин Костадинов оспори твърдението, че политическата криза е приключила.

Защо вотът има голяма тежест

Кабинетът „Радев“ е първото редовно правителство след служебния кабинет на Андрей Гюров. В Министерския съвет Гюров предаде властта на Радев с доклад за състоянието на управлението.

Новата власт получава удобна парламентарна база, но и високи очаквания. „Прогресивна България“ спечели изборите на 19 април с 44,59% и разполага със 131 депутати, според БГНЕС.

Това ограничава възможността забавени решения да бъдат обяснявани с липса на мнозинство. Първият голям тест ще бъде бюджетът за 2026 г.

Какво следва

След клетвата новите министри започнаха приемане на ресорите си. Централната избирателна комисия обяви депутатите, които ще заемат местата на членовете на кабинета в парламента.

Новите народни представители трябва да положат клетва на пленарното заседание на 13 май.

Политическият спор вече се измества към въпроса как кабинетът ще използва властта си. Най-близките отговори се очакват при бюджета, ценовите мерки и съдебната реформа.