От 2 август 2026 г. ключови правила на европейския AI Act започват да се прилагат за бизнеса в България и останалите държави от ЕС. Най-прекият ефект е върху компаниите, които предлагат или използват системи с изкуствен интелект за обслужване на клиенти, създаване на съдържание, подбор на служители, кредитиране, образование, здравеопазване и сигурност.

Това не означава, че всяка фирма трябва незабавно да спре да използва ChatGPT или друг генеративен инструмент. Компаниите трябва да установят какъв тип AI използват, какъв риск носи системата и дали клиентите, служителите или гражданите трябва да бъдат информирани.

Какво се променя от 2 август

Регламентът въвежда конкретни изисквания за прозрачност. Доставчиците на AI системи трябва да информират хората, когато те взаимодействат директно с изкуствен интелект. Генерираното или промененото от AI съдържание трябва да може да бъде разпознавано чрез машинночетими обозначения.

Работодател или търговец, който използва такава система, трябва да предупреждава хората в няколко конкретни случая:

  • при разговор с чатбот или друг интерактивен AI инструмент;
  • при показване на deepfake съдържание;
  • при публикуване на AI-генерирани материали по въпроси от обществен интерес, когато няма човешки редакционен контрол;
  • при използване на системи за разпознаване на емоции или биометрична категоризация.

За системи, пуснати на пазара преди 2 август 2026 г., срокът за изпълнение на изискванията за обозначаване на синтетично аудио, изображения, видео и текст е 2 декември 2026 г.

Кои компании в България са най-засегнати

Доставчици на AI и софтуерни продукти

Българските разработчици, които създават или предлагат AI системи на европейския пазар, трябва да документират функциите им, начина на обучение и мерките за контрол. Това важи и за компании, които разработват решения за чуждестранни клиенти, ако системите се използват в ЕС.

Работодатели и отдели „Човешки ресурси“

Софтуерът за подбор на кандидати, оценка на служители или разпределение на задачи може да попадне в категорията на високорисковите системи. Същото се отнася за решения, които влияят върху достъпа до работа, професионалното развитие или основни услуги.

Работодателите трябва да знаят как работи използваният инструмент и да не оставят автоматизирано решение без човешки контрол, когато то засяга конкретен кандидат или служител.

Банки, застрахователи и финансови компании

AI системите за оценка на кредитоспособност, откриване на измами и определяне на достъпа до финансови услуги могат да имат пряко влияние върху правата на клиентите. Компаниите трябва да могат да обяснят кой използва системата, с какви данни работи и как се оспорва резултатът.

Медии, рекламни агенции и онлайн платформи

Фирмите, които публикуват AI-генерирани снимки, видео, глас или текст, трябва да въведат процес за обозначаване на съдържанието. Това е особено важно при политическа реклама, новини, изборни кампании и материали, които могат да изглеждат като реални записи.

Високорисковите системи получиха повече време

Първоначалният график предвиждаше строгите правила за високорисковите AI системи да започнат да се прилагат на 2 август 2026 г. Новият Digital Omnibus за изкуствения интелект отложи тези срокове.

  • 2 декември 2027 г. за самостоятелни високорискови системи, включително системи за заетост, образование, критична инфраструктура, биометрия и достъп до основни услуги;
  • 2 август 2028 г. за AI системи, вградени в регулирани продукти или използвани като компоненти за безопасност.

Отлагането не освобождава компаниите от подготовка. То дава повече време за разработване на стандарти, техническа документация и национални контролни механизми. Българското правителство посочва, че нов закон за прилагане на Акта за изкуствения интелект се очаква през есента на 2026 г.

Какво трябва да направи една фирма

Първата стъпка е създаването на вътрешен регистър на всички използвани AI инструменти. В него трябва да попаднат и услугите, вградени в CRM системи, платформи за подбор, счетоводен софтуер, рекламни инструменти и приложения за обслужване на клиенти.

  • да се определи дали фирмата е доставчик или потребител на AI система;
  • да се провери дали системата попада в забранена, високорискова или прозрачна категория;
  • да се обучат служителите, които работят с изкуствен интелект;
  • да се въведат правила за човешки контрол и защита на личните данни;
  • да се договорят отговорностите с външния доставчик на софтуера;
  • да се съхранява документация за решенията, тестовете и инцидентите.

Изискването за AI грамотност се прилага от 2 февруари 2025 г. То засяга доставчиците и потребителите на AI системи и изисква персоналът да има достатъчно знания за възможностите, ограниченията и рисковете на използваните инструменти.

Глобите могат да стигнат милиони

За нарушение на забранените практики санкцията може да достигне 35 млн. евро или 7% от световния годишен оборот на компанията, което е по-високото от двете числа. За други нарушения таванът е до 15 млн. евро или 3% от световния оборот. При подаване на невярна или подвеждаща информация глобата може да достигне 7,5 млн. евро или 1% от оборота.

За малките и средните предприятия правилата предвиждат по-ниския от приложимите прагове. Това не премахва задълженията, но ограничава максималния размер на санкцията.

За българския бизнес най-непосредствената промяна не е забраната на генеративния AI, а необходимостта да се докаже кога, как и с каква информация се използва.

На практика компаниите, които използват AI без вътрешни правила, вече поемат регулаторен риск. Компаниите, които започнат с инвентаризация, обучение и ясни процедури, ще имат по-добра позиция при проверки и спорове с клиенти или служители.