Почасовите разходи за труд в България са нараснали с 9,9% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г. Това е най-високият ръст сред държавите от Европейския съюз. Средното увеличение е 3,2% в ЕС и 3,1% в еврозоната, показват данните на Евростат, публикувани на 16 септември 2026 г.

Показателят измерва общата цена за работодателя на един отработен час. В него влизат заплатите и възнагражденията, работодателските осигуровки, трудовите данъци и получените субсидии. Това не означава, че нетната заплата на всеки работещ е нараснала с 9,9%.

Какво стои зад ръста

В България разходите за заплати и възнаграждения са се увеличили с 9,9% спрямо второто тримесечие на 2025 г. Разходите извън заплатите, които включват основно работодателски осигуровки и свързани плащания, са нараснали с 10%.

Това показва, че поскъпването не се дължи само на по-високи възнаграждения. Натискът върху работодателите идва и от разходите извън самата заплата. През първото тримесечие общите почасови разходи за труд в България са нараснали с 13,4%. Така през второто тримесечие има забавяне, но ръстът остава сред най-високите в ЕС.

Какво означава това за бизнеса

По-скъпият труд свива маржа на компаниите, ако цените и производителността не растат със същия темп. Най-силно са изложени предприятията с голям дял на разходите за персонал и ограничена възможност да прехвърлят разходите към клиентите.

  • Част от фирмите могат да повишат цените.
  • Други могат да отложат инвестиции или да ограничат наемането.
  • Компаниите с по-висока производителност имат по-голям шанс да запазят конкурентоспособността си.

В целия ЕС натискът е по-умерен. Общите почасови разходи за труд са се увеличили с 3,2%, а в бизнес икономиката ръстът е 3,1%. По основни сектори най-високото увеличение е отчетено в строителството, с 3,9%. Следват услугите с 3,1% и индустрията с 3%.

Ще стигне ли ръстът до работещите

По-високите разходи за труд създават възможност за по-големи брутни заплати, особено при недостиг на кадри. Ръстът на разходите за работодателя обаче не се превръща автоматично в същото увеличение на покупателната способност.

Ако фирмите компенсират по-скъпия труд с по-високи цени, част от номиналното увеличение на доходите може да бъде изядена от инфлацията. Ако ограничат разходите чрез по-малко инвестиции и наемане, натискът върху пазара на труда може да се отрази на бъдещите възможности за работа.

За конкретна оценка на това как брутното възнаграждение се превръща в месечен и годишен доход след данъци и осигуровки може да се използва SalaryAPI.com калкулатор за нетно възнаграждение. Той е свързан с практичния въпрос как промяната в разходите за труд се отразява на сумата, която работещият реално получава.

Ключовият въпрос не е само колко растат заплатите, а дали производителността и реалните доходи растат достатъчно, за да оправдаят по-високата цена на труда.

България остава извън общата европейска динамика

След България по ръст на почасовите разходи за заплати и възнаграждения се нареждат Литва с 9,6% и Хърватия с 8,9%. В Люксембург и Румъния увеличението е 1,8%, а във Франция и Италия е 2,1%.

През първото тримесечие България беше втора в ЕС по този показател, с ръст от 13,2%. Унгария тогава беше първа с 16,4%. Новите данни показват забавяне в България, но и запазване на водещата позиция през второто тримесечие, съобщи Българската телеграфна агенция.

За бизнеса това означава по-силен натиск върху разходите. За работещите това създава възможност за по-високи възнаграждения. Крайният ефект ще зависи от избора на компаниите между инвестиции и по-висока производителност, от една страна, и по-високи цени или съкращаване на разходи, от друга.