AI Act в ЕС: какво трябва да променят българските компании
От 2 август 2026 г. правилата на ЕС изискват уведомяване при разговор с AI и машинно разпознаваеми обозначения за определено синтетично съдържание.
От 2 август 2026 г. в Европейския съюз, включително в България, се прилагат правилата за прозрачност по Европейския акт за изкуствения интелект, известен като AI Act.
Определени AI системи трябва да уведомяват хората, когато общуват с машина. Генерираното или промененото съдържание трябва да носи обозначение, което може да бъде разчетено от софтуер.
Изискванията не означават, че всеки текст, снимка или видеоклип, създадени с AI, трябва автоматично да получат видим етикет. Те зависят от вида на системата, начина на използване и това дали съдържанието засяга обществен интерес.
Какво се променя за потребителите
Chatbot-ите и другите интерактивни системи трябва ясно да съобщят още в началото на разговора, че потребителят общува с AI, а не с човек. Уведомлението трябва да бъде разбираемо и достъпно, посочва Европейската комисия.
Изображенията, видеоклиповете и аудиозаписите, създадени или променени с AI, трябва да бъдат обозначавани, когато попадат в обхвата на правилата за deepfake съдържание.
За текстове, публикувани по въпроси от обществен интерес, се изисква информация за използването на AI, когато липсва човешки редакционен контрол. Това правило е особено важно за медии, платформи и организации, които публикуват автоматично генерирани материали.
Машинно разпознаваемият знак може да улесни проверката на синтетично съдържание, но не гарантира безпогрешен резултат. Липсата на такъв знак не доказва, че материалът е създаден изцяло от човек.
Какво трябва да направят компаниите
Българските компании, които използват или предоставят AI системи, трябва да прегледат инструментите и вътрешните си процеси. Практическите стъпки включват:
- описване на използваните AI услуги и моделите зад тях;
- проверка дали системите уведомяват потребителите за взаимодействието с AI;
- въвеждане на правила за обозначаване на изображения, видеоклипове, аудиозаписи и текстове;
- запазване на човешки редакционен контрол при публикации по теми от обществен интерес;
- обучение на служителите;
- определяне на отговорник за съответствието.
Европейската комисия публикува насоки по член 50 и кодекс за маркиране и обозначаване на AI съдържание. Кодексът е доброволен инструмент. Той е предназначен да помогне на доставчиците и внедрителите да изпълнят задължителните изисквания.
За системи, пуснати на пазара преди 2 август 2026 г., има ограничен преходен период за задълженията за маркиране и откриване на AI съдържание. Той продължава до 2 декември 2026 г.
Съдържание, генерирано преди 2 август 2026 г., не трябва да бъде етикетирано със задна дата.
Как работи обозначаването при Claude
Anthropic съобщава, че новите модели Claude, пуснати на пазара в Европейския съюз на или след 2 август 2026 г., поддържат машинно разпознаваемо маркиране още при старта си.
При генериран текст компанията използва невидим воден знак, вграден в самия текст. При поддържани файлове, включително изображения, Claude може да добавя подписани данни за произход по стандарта C2PA.
Anthropic посочва, че маркирането може да се запази при копиране на текст и при някои редакции. То може да бъде загубено при силно преработване, превод, скрийншот или промяна на файловия формат.
Наличието на знак показва, че съдържанието може да е било обработено от Claude. То не доказва само по себе си кой е авторът или какъв е пълният произход на материала.
Какво означава това за медиите и училищата
Медиите трябва да разграничават използването на AI като помощен инструмент от публикуването на AI-генериран материал по обществено значима тема. Редакторската проверка и ясното обозначаване са особено важни при новини, избори, здравеопазване и обществени кризи.
Училищата и университетите също трябва да определят вътрешни правила. Те могат да обхващат използването на AI за учебни материали, проверката на ученически и студентски работи, защитата на лични данни и начина, по който се съобщава за използвания инструмент.
Контрол и санкции
Прилагането на правилата е споделено между Европейската комисия, AI Office и националните компетентни органи.
За нарушения на задълженията за прозрачност санкциите могат да достигнат до 15 милиона евро или 3% от световния годишен оборот на компанията за предходната финансова година. Прилага се по-високата стойност. За малките и средните предприятия се отчита принципът на пропорционалност.
За българските компании ключовият въпрос е как използват AI и дали могат да докажат, че спазват правилата.
Организациите трябва да могат да покажат кога е използвана дадена система, как е обозначено съдържанието и кой човек е извършил проверката. Тези доказателства са пряко свързани с оценката на регулаторния риск.