Съединените щати търсят международна подкрепа за икономически натиск срещу Иран на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, на 31 август и 1 септември 2026 г.

Вашингтон влиза в разговорите при обтегнати отношения с ключови партньори заради митата и търговските спорове, съобщава Associated Press.

Натискът върху банките се засилва

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви пред Associated Press, че ще търси подкрепа за американския икономически дневен ред и за ограничаване на финансовите връзки на Техеран.

Той каза, че Министерството на финансите планира санкции срещу още една банка, но не посочи името ѝ.

На 28 август американското Министерство на финансите предложи да прекъсне достъпа на Banque Misr UAE до кореспондентски сметки в САЩ. Според ведомството банката е обработила около 1,8 млрд. долара за 103 компании, потенциално свързани с ирански мрежи за заобикаляне на санкциите.

  • Периодът, посочен от американското ведомство, е от януари 2024 г. до юни 2026 г.
  • Става дума за около 1,8 млрд. долара.
  • Транзакциите са свързани с 103 компании.

Мярката все още е предложено правило. След публикуването му ще има 30-дневен срок за обществени коментари.

Отделно Вашингтон наложи санкции на ръководител на дубайския клон на Bank Melli и на базирана в Хонконг компания. Американските власти твърдят, че компанията е подпомагала прехвърлянето на средства за Иран.

Китай остава най-трудният разговор

Бесент ще разговаря с китайски представители в Ашвил. Той заяви, че „всички възможности са на масата“ за санкции срещу Пекин заради покупките на ирански петрол.

Китай е най-големият купувач на ирански петрол. Това прави участието му решаващо за всяка международна кампания срещу приходите на Техеран, съобщава Associated Press.

Вашингтон иска партньорите да ограничат бизнеса си с Иран, но едновременно с това заплашва част от тях с нови мита. Така финансовият натиск върху Техеран се сблъсква с отделен конфликт за търговските дисбаланси и достъпа до американския пазар.

Митата и енергията променят дневния ред

Reuters съобщава, че срещата се провежда при несигурност около следващите американски митнически мерки, търговското напрежение с Канада и високите цени на енергията и суровините заради войната с Иран.

Според агенцията конфликтът е затворил Ормузкия проток и натоварва икономически почти всички държави от Г-20.

Това има пряко значение и за европейските икономики. По-високите цени на енергията могат да поддържат инфлационния натиск, докато новите мита ограничават търговията и повишават разходите за бизнеса.

За България ефектът би се усетил основно чрез цените на горивата, транспорта и вноса от европейските пазари. Това е аналитичен извод от описаните от Reuters рискове, а не обявена конкретна мярка за страната.

Вашингтон поставя и икономически цели

Официалната програма на американското председателство на финансовото направление на Г-20 включва икономически растеж, глобални дисбаланси, прозрачност на дълга, трансгранични плащания и финансово регулиране.

Срещата в Ашвил е част от поредица заседания. Процесът ще завърши с лидерска среща в Маями на 14 и 15 декември 2026 г.

Бесент ще трябва да съчетае тези теми с искането за общ натиск върху Иран. Основният въпрос е дали партньорите ще приемат американската санкционна линия, докато Вашингтон използва митата като инструмент срещу част от същите държави.

Срещата на Г-20 ще покаже дали Вашингтон може да изгради обща санкционна позиция, докато търговските спорове и енергийните рискове разделят партньорите.

Ако не бъде постигнато съгласие, срещата може да остане платформа за двустранни разговори, вместо да доведе до обща позиция на Г-20.