Българската икономика расте, но индустрията губи тежест. През 2025 г. БВП на страната се увеличава с 3,1% в реално изражение. Делът на индустрията в брутната добавена стойност е 24,4% през 2025 г., след 24,2% през 2024 г. и 25,9% през 2023 г., по данни на Националния статистически институт.

Това показва промяна в източниците на растеж. Икономическата активност се подкрепя основно от потребление, строителство, имоти и услуги. Производството и износно ориентираните предприятия остават под натиск.

Растежът продължава, но все по-голяма част от него идва от вътрешното търсене, а не от индустрията.

Какво показват данните

  • БВП на България нараства с 3,1% през 2025 г.
  • През първото тримесечие на 2026 г. БВП расте с 3,1% на годишна база и с 0,7% спрямо предходното тримесечие, според окончателните данни на Евростат, цитирани от БТА.
  • Индустрията формира 24,4% от брутната добавена стойност през 2025 г. и 21,2% от БВП.
  • През четвъртото тримесечие на 2025 г. широкият индустриален сектор отчита спад от 3,7% на годишна база.
  • През януари 2026 г. индустриалното производство намалява с 8,6% спрямо януари 2025 г.

Кой движи растежа

По данни на НСИ през 2025 г. най-силен ръст отчитат операциите с недвижими имоти, държавното управление, образованието, здравеопазването, строителството и финансовите дейности.

  • Операции с недвижими имоти: 6,5%
  • Държавно управление, образование и здравеопазване: 6,0%
  • Строителство: 5,3%

През четвъртото тримесечие на 2025 г. индивидуалното потребление достига 71,8% от БВП. Инвестициите в основен капитал са 23,3% от БВП. Цените на жилищата се повишават с 12,6% на годишна база. Средната брутна заплата през декември 2025 г. достига 2741 лева.

Защо индустрията е под натиск

В прегледа си за България от февруари 2026 г. ОИСР посочва, че средният тримесечен растеж в производството е станал отрицателен след 2023 г. Според организацията причините са по-високи енергийни разходи, ръст на разходите за труд и слабо външно търсене.

Това има пряко значение за България. Страната е силно свързана с европейските производствени вериги. Забавяне при ключови партньори като Германия и Италия се пренася и към българските предприятия.

Натиск върху конкурентоспособността

През януари 2026 г. средното натоварване на мощностите в индустрията е 74,6%. Това е под равнището от октомври 2025 г. През март 2026 г. 34,2% от индустриалните предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, който ограничава дейността им.

Разходите за труд също растат бързо. През четвъртото тримесечие на 2025 г. общите разходи за труд на час се увеличават с 11,8% в индустрията. За компаниите на силно конкурентни външни пазари това означава по-слаб натиск върху маржовете и по-трудно запазване на поръчки.

Какво означава това за домакинствата и бизнеса

Ефектът не е еднакъв за всички. Домакинствата, свързани с услуги, строителство, финанси, имоти и публичен сектор, виждат по-силен ръст на доходите и повече заетост. Работещите в производството, особено в енергоемки и трудоемки предприятия, са в по-несигурна среда.

Това разширява разликата между секторите. Едни печелят от вътрешното търсене и имотния цикъл. Други понасят натиска от скъпа енергия, по-високи заплати и слаби външни поръчки.

Основният въпрос вече не е дали има растеж, а какъв е неговият източник и дали създава устойчиви работни места извън услугите и строителството.

Защо темата има значение

Индустрията е ключова за износа, производителността и заетостта извън най-големите градове. Ако делът ѝ продължи да се свива, икономиката може да остане по-зависима от потребление, имоти и публични разходи.

Данните вече показват напрежение. През четвъртото тримесечие на 2025 г. външнотърговското салдо остава отрицателно. За цялата 2025 г. вносът на стоки и услуги е 51,7% от БВП, а износът е 50,7%.

По данни на БТА, позоваващи се на Евростат, България остава сред по-бързо растящите икономики в ЕС през първото тримесечие на 2026 г. В същото време данните на НСИ и оценката на ОИСР показват, че качеството на растежа става все по-спорна тема.