България все още няма установен модел за контрол на високорисковите системи с изкуствен интелект. Не е ясно и какви санкции ще се прилагат по европейския AI Act. Срокът за приемане на национална рамка е март 2026 г. Данните са от отговори на Министерството на електронното управление (МЕУ), предоставени на БТА на 9 януари 2026 г.

Времето за реакция изтича. Липсата на финални правила оставя администрацията и компаниите без яснота към кого да се обърнат при проверка или спор за съответствие.

Значение на надзора по AI Act

Държавата трябва да посочи конкретни органи, които да проверяват високорисковите AI системи на пазара. Необходимо е да се определи кой координира работата им и какви глоби се налагат при нарушения.

Позицията на МЕУ: Рамката е в „подготвителен етап“

Според информацията, цитирана от БТА, МЕУ се намира в подготвителен етап по изграждането на националната рамка. Министерството посочва, че няма окончателни решения за:

  • координационния модел и дали ще има единен национален център за изкуствен интелект;
  • разпределението на правомощията за надзор върху високорисковите системи;
  • националните правила за прилагане и санкциите.

Статус на работната група

Междуведомствената работна група, отговорна за нормативната уредба, е описана като „все още неработеща“ към началото на януари 2026 г. Това забавя определянето на водещ орган и механизмите за обмен на информация между институциите.

Липса на координационен център

МЕУ потвърждава, че не е взето решение за създаване на единен национален координационен център за изкуствен интелект. Това оставя отворен въпроса кой ще бъде входната точка за бизнеса и администрацията при казуси.

Определени са органи за защита на основните права

Като изпълнено задължение се посочва Решение на Министерския съвет № 398 от 18 юни 2025 г. С него са определени седем компетентни органа по защита на основните права във връзка с AI Act:

  • Омбудсманът на Република България;
  • Централната избирателна комисия (ЦИК);
  • Комисията за защита от дискриминация (КЗД);
  • Комисията за защита на личните данни (КЗЛД);
  • Комисията за защита на потребителите (КЗП);
  • Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД);
  • ИА „Главна инспекция по труда“.

Това решение обаче не покрива пазарния надзор на самите системи и налагането на санкции.

Проектите не са финализирани

Нотифициращ орган: Изготвен е проект функцията да се възложи на ИА „Българска служба по акредитация“. Документът не е внесен за разглеждане в Министерския съвет.

Пазарен надзор: Проведени са консултации и има изготвен проект. Процедурата по междуведомствено съгласуване предстои. Към януари 2026 г. не е определено кои органи ще осъществяват реалния надзор.

Въздействие върху бизнеса

AI Act налага строги изисквания за оценка на риска и документация. Липсата на ясен надзор създава три основни проблема за компаниите:

  • неяснота към кой орган да се подават уведомления;
  • непредвидимост при проверките;
  • риск от разнопосочни изисквания от различни институции.

Крайният срок за националната нормативна рамка е март 2026 г. Към момента липсват финални решения за координация и санкции.

Предстои да се види дали работата по модела за контрол ще бъде ускорена в оставащите седмици до крайния срок.