Приемането на еврото не е довело до значителен допълнителен инфлационен натиск през януари 2026 г. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на 12 февруари в София. Експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат показват годишна инфлация от около 2,3%.

Според БНБ не се наблюдава масово „скрито“ поскъпване заради смяната на валутата. Отчита се единствено малък и кратък ценови ефект в определени сектори.

Размер на ефекта от превалутирането

Експерти от Европейската централна банка и БНБ са изготвили предварителен анализ. Данните сочат, че преходът към еврото е допринесъл с 0,3 до 0,4 процентни пункта към месечната инфлация за януари 2026 г.

БНБ подчертава, че този ефект е временен. Той не е широкообхватен, а е концентриран в специфични категории услуги. Не се отчита общо поскъпване на цялата потребителска кошница.

Данните на статистиката

Експресните оценки на НСИ за Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), публикувани на 3 февруари 2026 г., показват:

  • 0,6% месечна инфлация (януари спрямо декември);
  • 2,3% годишна инфлация (спрямо януари предходната година).

Това са предварителни изчисления. Окончателните данни за инфлацията ще бъдат обявени от НСИ на 16 февруари 2026 г.

Изявлението на Димитър Радев

Управителят на централната банка коментира темата по време на форума „The World Ahead 2026“ в София. Събитието бе организирано от списание The Economist.

„На агрегатно ниво приемането на еврото не е довело до материални допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на 2026 г.“

Оценката на БНБ е ключова за потребителските нагласи. Тя цели да успокои очакванията, че смяната на валутата автоматично води до високи цени. Бизнесът също е под засилен мониторинг за коректно преобразуване на цените без закръгляне нагоре.