Прогнозата на Европейската комисия за дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. върна бюджета в центъра на политическия спор в България. Оценката е публикувана на 21 май 2026 г. и е над прага от 3% по правилата на EU.

Това поставя три въпроса. Кой носи отговорност за по-високия дефицит. Може ли той да бъде свит под 3% до края на 2026 г. Какъв ще е ефектът върху цените след влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Спорът вече не е само за бюджета. Той обхваща цените, доходите и доверието в управлението.

Какво показва прогнозата на Европейската комисия

Според пролетната прогноза на Комисията дефицитът на сектор „Държавно управление“ е бил 3,5% от БВП през 2025 г. За 2026 г. се очаква 4,1%. За 2027 г. прогнозата е 4,3%.

Комисията посочва като фактори по-високи социални разходи, ръст на заплатите в публичния сектор и трайни разходи, включително за отбрана. Отбелязан е и риск, свързан с работата по удължителен бюджет след оставката на правителството в края на 2025 г.

Прогнозата включва и инфлация от 4,2% през 2026 г. За сравнение, по данни на Европейската централна банка инфлацията в еврозоната през април 2026 г. е 3,0%.

Позицията на кабинета

На 8 май 2026 г. финансовият министър Гълъб Донев заяви, цитиран от БТА, че реалният дефицит е по-голям от официално обявения. По думите му има разходи, които не са фактурирани или са фактурирани и не са платени.

На 9 май 2026 г. премиерът Румен Радев каза, отново по информация на БТА, че в бюджета има проблеми, наследени от предишни управления, и че кабинетът трябва да установи всички неразплатени дейности.

Правителствената линия е, че натискът върху бюджета не е нов, а наследен. Така спорът се пренася към предишните мнозинства, които са приемали бюджети и са поемали ангажименти за разходи.

Данните, които вече са публични

  • Дефицит по консолидираната фискална програма към края на април 2026 г.: 1,75 млрд. евро, или около 1,4% от БВП.
  • Фискален резерв към 30 април 2026 г.: 6,8 млрд. евро.
  • Прогноза на Европейската комисия за дефицит през 2026 г.: 4,1% от БВП.
  • Прогноза на Европейската комисия за дефицит през 2027 г.: 4,3% от БВП.
  • Прогноза за държавен дълг през 2027 г.: 35,5% от БВП.

На 7 май 2026 г. служебният финансов министър Георги Клисурски заяви, цитиран от БТА, че състоянието на финансите е адекватно при удължителен бюджет. Според него ръстът на дефицита се дължи основно на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост.

В същото изслушване Клисурски каза, че според него към края на декември 2026 г. трябва да бъдат спазени и Маастрихтските критерии, и лимитът за дефицит до 3% от БВП.

Защо спорът за еврото се засилва

България е в еврозоната от 1 януари 2026 г. при фиксиран курс от 1 евро за 1,95583 лева. Двойното обозначаване на цените е задължително от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г.

Политическият спор не е за валутния курс. Той е за отражението върху разходите на домакинствата. При по-висок дефицит и повишена инфлация всяко поскъпване в търговската мрежа може да се превърне в аргумент в спора за цената на прехода към еврото.

Така темата за бюджета и темата за цените вече се движат заедно.

Има ли риск от процедура за свръхдефицит

По правилата на EU референтната стойност за бюджетен дефицит е 3% от БВП. При надхвърляне Европейската комисия може да подготви доклад, а Съветът на EU може да установи наличие на прекомерен дефицит и да изиска коригиращи мерки.

Към 29 май 2026 г. няма публично решение за откриване на такава процедура срещу България. Прогнозата на Комисията обаче поставя страната в зона на риск, ако редовният бюджет не покаже ясен път за връщане под прага.

Какво следва

Следващият ключов тест е проектобюджетът за 2026 г. Кабинетът заяви, че ще го внесе в рамките на около месец след встъпването си, съобщи БТА.

Тогава ще стане ясно дали тезата за наследени задължения ще доведе до съкращения, замразяване на разходи или търсене на нови приходи. От този бюджет ще зависи не само фискалната рамка, но и политическият спор за цените и доверието в управлението.