Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви в края на май, че израелските сили контролират около 60% от ивицата Газа. Той посочи, че следващата цел е 70%.

Това измества спора след примирието към един основен въпрос: кой ще управлява Газа на терен. Темата вече не се изчерпва със заложниците, хуманитарния достъп и спирането на огъня.

По-широкият израелски контрол усложнява всеки план за преходно управление и прави бъдеща политическа сделка по-трудна.

Какво се променя

По данни на Associated Press израелските сили вече държат около 60% от Газа. В публикации от 28 и 30 май агенцията съобщи, че Нетаняху говори за разширяване до 70%.

Това поставя териториалния контрол в центъра на следващата фаза. Ако той се разшири, израелското военно присъствие след примирието ще стане по-дълбоко и по-дълготрайно.

Защо спорът се изостря

След всяко примирие идва въпросът кой управлява Газа. Сегашният израелски подход влиза в конфликт с идеи за международна или технократска преходна администрация.

Associated Press съобщи, че около международните гаранции има сериозни колебания. Планираната International Stabilization Force за Газа среща затруднения с ангажиментите за войски. Hamas отказва да се разоръжи. Израел междувременно разширява контрола си на терен.

  • Израел настоява за сигурност и демилитаризация на Hamas.
  • Hamas не приема разоръжаване при тези условия.
  • Международните посредници търсят преходен модел на управление.
  • Разширяването на контрола прави този модел още по-труден.

Значение за Европа и България

Темата засяга пряко Европа. Тя има значение за сигурността в Източното Средиземноморие, за европейската дипломация и за риска от нова хуманитарна ескалация.

БТА съобщи през януари и април, че Европейският съюз търси координация със САЩ по рамката за мир и управление в Газа. Според БТА българският дипломат Николай Младенов участва в разговорите за следващата фаза.

Това прави спора важен и за България, защото София присъства в дипломатическия разговор за управлението на територията след примирието.

Военен и политически риск

Разширяването на контрола може да даде на Израел по-голяма оперативна свобода. То обаче стеснява пространството за политически компромис.

Associated Press съобщи на 28 май, че в Газа има жертви и след влизането в сила на крехкото примирие през октомври 2025 г. Агенцията цитира данни на здравните власти в Газа за стотици убити и хиляди ранени след началото на паузата в бойните действия.

Това увеличава натиска върху Израел и върху посредниците да дадат ясен отговор какво следва след примирието.

Какво предстои

В краткосрочен план вниманието остава върху три въпроса.

  • Дали примирието ще издържи при нови операции.
  • Дали ще бъде договорен работещ модел за управление без Hamas.
  • Дали международните партньори ще поемат реална роля на терен.

Изявленията на Нетаняху показват, че Израел не изчаква политически модел да бъде договорен. Страната се опитва да оформи фактите на място, а това повишава залога за всяка следваща договорка за Газа.