Една сесия на пазара „Ден напред“ може да повиши разходите на българските компании още за следващото денонощие. Небитовите клиенти купуват ток на свободния пазар. Затова цената им се влияе пряко от сегмента „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса.

Там електроенергията се търгува за следващия ден. Именно този механизъм прехвърля ценовия риск към предприятията, магазините, производителите и сектора на услугите.

Какво показват данните

Данни на БНЕБ, цитирани от БТА, показват резки дневни движения през пролетта на 2026 г. На 31 март 2026 г. средната цена на сегмента „Ден напред“ достига 155,36 евро за мегаватчас. Това означава ръст от 10% за следващия ден спрямо предходния.

На 15 април 2026 г. борсата отчита 84,58 евро за мегаватчас. За следващия ден цената за бизнеса се повишава с 36,24%.

Има и обратни движения. На 16 април 2026 г. цената за следващия ден спада с 17,76%. Спадът обаче не премахва проблема. Самата волатилност затруднява планирането, оферирането и управлението на паричните потоци.

  • 31 март 2026 г.: 155,36 евро/MWh, ръст с 10% за следващия ден
  • 15 април 2026 г.: 84,58 евро/MWh, ръст с 36,24% за следващия ден
  • 16 април 2026 г.: спад с 17,76% за следващия ден
  • Април 2026 г.: средна месечна цена за базов товар на БНЕБ от 90,99 евро/MWh
При небитовите клиенти еднодневното движение на борсата може бързо да се превърне в реален разход за следващия ден.

Защо това има значение за бизнеса

Свободният пазар не засяга само енергоемките предприятия. Той обхваща и малки фирми, търговски обекти, хотели, логистика, услуги и общински дружества. КЕВР посочва, че от 1 октомври 2020 г. всички юридически лица и други стопански субекти трябва да имат договор с лицензиран доставчик на електроенергия.

Това означава, че дори без пряка почасова експозиция на борсата, крайната цена пак се формира в пазарна среда с резки движения. Търговците включват този риск в офертите си. При скокове на „Ден напред“ натискът влиза в договорите, а след това и в цените на стоки и услуги.

Европейският фон усилва натиска

Българският пазар не се движи изолирано. Според данните за Европа през пролетта на 2026 г. колебанията на електроенергийните пазари се засилват. В отделни часове в някои държави цените падат под нулата заради силно производство от соларни централи и слабо търсене. В други дни цените се повишават рязко при по-слабо производство от вятърни паркове и по-високо търсене.

Тази комбинация увеличава несигурността и в Югоизточна Европа. За българските компании това означава по-трудно планиране на разходите и по-висок риск при ценообразуването.

Има ли буфер

Правителството одобри програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електроенергия за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. Това осигурява временен буфер. Механизмът на пазара обаче не се променя.

Крайната сметка на бизнеса не зависи само от една борсова стойност. В нея влизат и мрежови разходи, такси и договорни условия. Сигналът за поскъпване или поевтиняване обаче идва първо от „Ден напред“.

Какво следва

За компаниите това води до няколко преки ефекта:

  • по-трудно бюджетиране
  • по-голяма нужда от хеджиране или по-стабилни договори
  • натиск за прехвърляне на част от разходите към крайните цени

Когато токът поскъпне за едно денонощие, ефектът често остава за месеци в офертите, фактурите и цените по веригата.