Българската икономика расте, но основният двигател не е износът. През първото тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт нараства с 3,1% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт.

Растежът идва главно от вътрешното търсене. Потреблението и инвестициите се ускоряват. Нетният износ остава отрицателен фактор.

Данните очертават модел, в който икономиката се поддържа от разходите на домакинствата, инвестициите и кредита, докато външната търговия ограничава растежа.

Какво показват данните

На 6 юни Националният статистически институт отчете ръст на БВП от 3,1% спрямо първото тримесечие на 2025 г. Спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. увеличението е 0,7%.

По разходния метод най-голям принос имат инвестициите и крайното потребление. Бруто образуването на основен капитал нараства с 18,7%. Крайното потребление се увеличава с 7,8%.

Външната търговия показва по-слаба картина. По експресни оценки износът на стоки и услуги расте с 0,4%, а вносът с 6,4%. Това разширява отрицателния принос на нетния износ.

  • БВП, първо тримесечие на 2026 г.: +3,1% на годишна база
  • БВП, спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г.: +0,7%
  • Крайно потребление: +7,8%
  • Бруто образуване на основен капитал: +18,7%
  • Износ на стоки и услуги: +0,4%
  • Внос на стоки и услуги: +6,4%

Кой поддържа растежа

Потреблението остава основен фактор. Българската народна банка посочи на 15 април в своя „Икономически преглед“, че през 2025 г. частното потребление е имало най-голям положителен принос за икономическата активност. Тази тенденция продължава и в началото на 2026 г.

Причините са няколко. Заплатите продължават да растат. Пазарът на труда остава стегнат. Инфлацията в началото на 2026 г. се забавя спрямо края на 2025 г., което облекчава натиска върху реалните доходи.

Инвестициите са вторият силен източник на растеж. Данните на НСИ показват двуцифрен ръст на вложенията в основен капитал. Това е сигнал за активност в строителството, оборудването и проектите, подкрепени с публични средства и европейски програми.

OECD също очаква инвестициите през 2026 г. да бъдат подкрепени главно от публични разходи и средства от Европейския съюз. Според организацията частните вложения се възстановяват по-плавно.

Кредитът остава допълнителен стимул. Заемите за домакинства и организации с нестопанска цел растат с 20,7% на годишна база към края на февруари 2026 г. Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 9,4%, според данни, цитирани от НСИ и БНБ.

Това подпомага както потреблението, така и инвестициите. То увеличава и зависимостта на растежа от вътрешното търсене.

Защо износът изостава

Слабият принос на износа не е еднократен. Българската народна банка отчете, че през 2025 г. нетният износ също е имал отрицателен принос за растежа. OECD посочва, че износът, който преди пандемията е бил ключов двигател, е отслабнал рязко, а средният му тримесечен ръст е отрицателен от 2023 г. насам.

Причините, посочени в данните и анализите, включват:

  • слабо външно търсене, особено в Европа;
  • по-слаба индустриална активност в България;
  • по-високи енергийни разходи за бизнеса;
  • по-бърз ръст на вноса заради силно вътрешно търсене.

Индикаторите за индустрията подкрепят тази картина. През януари 2026 г. индексът на промишленото производство в България спада с 8,6% на годишна база. В преработващата промишленост спадът е 5,3%.

Какво означава това за икономиката

Този модел има ясен краткосрочен ефект. Икономиката расте дори при слаба външна среда. Това подкрепя заетостта, бюджетните приходи и секторите, ориентирани към вътрешния пазар.

Моделът обаче има и цена. Когато потреблението и инвестициите растат по-бързо от износа, вносът също се ускорява. Това увеличава търговския дефицит и прави растежа по-уязвим при отслабване на кредита или публичните разходи.

През 2025 г. реалният БВП на България нараства с 3,2%, а нетният износ има отрицателен принос, докато частното потребление остава основният положителен фактор, според БНБ.

За домакинствата това означава, че ефектът от растежа се вижда най-вече в доходите, кредита, строителството и услугите. За компаниите, зависими от външни пазари, средата остава по-трудна.

Какво следва

Основният въпрос е дали този темп може да се запази, ако външното търсене остане слабо. Ако потреблението се забави и импулсът от публичните инвестиции отслабне, ролята на износа ще стане по-важна.

Засега растежът на България се опира повече на вътрешното търсене, отколкото на външните пазари. Данните показват, че моделът работи в момента. Те показват и по-висока зависимост от внос, кредит и публични инвестиции.