Промишленото производство в България е намаляло с 4,8% през май 2026 г. спрямо същия месец на 2025 г. Данните на Националния статистически институт показват нов спад след понижението през април. Резултатът увеличава натиска върху заводите, износа и заетостта.

На месечна база производството се е понижило с 0,2% спрямо април. Спадът е отчетен въпреки ръста при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 9,2%. Добивната промишленост е нараснала с 1,7% спрямо април.

Кои сектори понасят най-тежкия удар

Основният натиск остава в преработващата промишленост. На годишна база производството в сектора е намаляло с 3,9%. Добивната промишленост отчита спад от 33%.

  • Производството на метални изделия, без машини и оборудване, е спаднало с 32,1%.
  • Обработката на кожи и производството на обувки са намалели с 31,8%.
  • Производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета се е свило с 23,7%.
  • Текстилното производство е намаляло с 8,8% спрямо април.
  • Производството на химични продукти е спаднало с 6,9% на месечна база.

Има и сектори с ръст. Производството на електрически съоръжения е нараснало с 23,8% спрямо май 2025 г. Производството на лекарствени вещества и продукти се е увеличило с 15,7%.

Натискът върху заетостта засега е косвен

Наличните данни не показват масови съкращения. Те обаче сочат по-висок риск за работните места в отраслите, зависими от поръчки.

През юни 32,4% от промишлените предприятия са посочили недостига на работна сила като ограничение за дейността си. В същото време производството, осигурено с чуждестранни поръчки, е намаляло с 1,4 процентни пункта спрямо май. Данните са публикувани от Националния статистически институт в показателите за България.

Разходите за труд също се увеличават. През първото тримесечие на 2026 г. те са нараснали с 14,1% на годишна база. Предприятията са изправени пред избор между запазване на персонала при по-ниска продукция и ограничаване на смените и инвестициите.

Спадът в производството не означава автоматично загуба на работни места. Той обаче намалява финансовия буфер на предприятията и може да доведе първо до ограничаване на извънредния труд, смените и новите назначения.

Слаб резултат след рязък априлски спад

През април промишленото производство се е понижило с 4,6% спрямо март и с 4,1% спрямо април 2025 г. Май продължава отрицателната серия, въпреки че месечният спад е по-малък. Това съобщи Българската телеграфна агенция, позовавайки се на данни на Националния статистически институт.

Данните трябва да се тълкуват внимателно. НСИ посочва, че индексът измерва изменението на произведената продукция, а не абсолютното равнище на производството.

Календарното изглаждане премахва влиянието на различния брой работни дни и празници. Тези фактори могат да окажат по-силно влияние върху резултатите през май.

Какво означава спадът за България

Индустрията е важна за износа и доходите в редица региони извън София. Продължителен спад би засегнал най-силно градове с концентрация на предприятия за автомобилни компоненти, метали, текстил, обувки и добив.

Рискът не се ограничава до отделните заводи. По-слабите поръчки могат да намалят натоварването на доставчици, транспортни компании и подизпълнители. Така натискът може да се прехвърли от производствените линии към местните пазари на труда.

През юни доверието в промишлеността се е понижило с 2,8 процентни пункта спрямо май. Показателят сочи по-предпазливи очаквания на предприятията за втората половина на 2026 г.