Подготовката на бюджета за 2027 г. влиза в решаваща фаза през август. Правителството трябва да съчетае натиска за по-високи доходи с целта да намали дефицита от планираните 5,7% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. до 3,8% през 2027 г.

Три ключови сблъсъка

  • Как ще се определя минималната работна заплата.
  • Ще има ли нови данъчни или осигурителни мерки.
  • Как ще се финансират разходите, без дефицитът да остане над европейския праг от 3%.

Премиерът Румен Радев заяви на 23 юни 2026 г., че минималната работна заплата няма да бъде замразена. Той посочи, че през август в Националния съвет за тристранно сътрудничество ще бъде обсъден нов механизъм за определяне на размера ѝ през 2027 г. Това съобщи правителството.

Доходите са първата политическа битка

Новият механизъм може да промени минималната заплата и част от разходите за персонал в бюджета. Работодателите и синдикатите вероятно ще настояват за различни решения. Всяко увеличение се отразява върху разходите на бизнеса, бюджета и осигурителната система.

Бюджетът за 2026 г. предвижда минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 620,20 евро. Максималният осигурителен доход е планиран да достигне 2505 евро през 2027 г. През 2026 г. той е 2352 евро. Данните са част от средносрочната бюджетна прогноза, публикувана от Министерството на финансите.

Данъците остават чувствителна тема

В рамката за 2026-2028 г. е заложено увеличаване на данъка върху дивидентите от 5% на 10%. Мярката вече е част от бюджетната конструкция за 2026 г., но ще влияе и върху обсъжданията за бюджета за 2027 г.

Засега няма официално потвърден пакет за допълнително увеличение на данъчните или осигурителните ставки през 2027 г. Дебатът може да обхване осигурителния таван, данъка върху доходите и облагането на печалбите. Основният въпрос е дали кабинетът ще разчита на по-висока събираемост, или ще търси нови приходи чрез промени в данъчната политика.

Дефицитът поставя границата

Министерството на финансите планира дефицитът да спадне до 3,8% от БВП през 2027 г. и до 3% през 2028 г. Това изисква ограничаване на разходите, устойчив ръст на приходите и по-внимателно планиране на политиките по доходите.

Европейската комисия прогнозира по-нисък реален растеж на българската икономика през 2027 г. и увеличение на държавния дълг до 35,5% от БВП. Така възможността новите разходи да се финансират единствено чрез заеми се ограничава.

Бюджетът за 2027 г. поставя кабинета пред избор между по-високи постоянни разходи, нови приходи и по-строг контрол върху съществуващите плащания.

Какво следва през август

Първият тест ще бъде обсъждането на политиките по доходите със синдикатите и работодателите. След това Министерството на финансите трябва да уточни макроикономическата рамка, приходите, разходите и размера на дефицита.

За домакинствата най-прекият ефект ще бъде върху минималната заплата, осигурителните прагове и нетния доход. За бизнеса ключови ще останат разходите за труд, данъкът върху дивидентите и цената на финансирането.

Проектът за бюджета за 2027 г. трябва да отговори и на по-широкия въпрос, оставен от бюджета за 2026 г.: може ли България да поддържа растящи публични разходи, без трайно да увеличава данъчната тежест и държавния дълг.