Бюджетът влиза във втора битка: какво се променя от 1 август
По-високи осигурителни прагове, лични вноски за държавните служители и замразени обезщетения са в центъра на спора.
Бюджетът за 2026 г. влиза във втората парламентарна фаза след първото четене на 15 юли. Проектът предвижда промени, които могат да засегнат работещите, пенсионерите и държавната администрация от 1 август.
Предложената рамка е изчислена при дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Правителството планира да поеме до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг през 2026 г., съобщава Народното събрание.
Основният спор вече не е само дали бюджетът ще бъде приет, а кой ще поеме по-високите разходи и кои плащания ще останат без увеличение.
По-високи осигурителни прагове
От 1 август максималният осигурителен доход се увеличава от 2111,64 евро на 2300 евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се става 620,20 евро. Същата сума е и минималната работна заплата от 1 януари 2026 г.
Проектът предвижда актуализиране и на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и професии. Според Министерството на труда мярката цели да ограничи практиката трудовите договори да се сключват на минимална сума, а останалата част от възнаграждението да се плаща неофициално. Информацията е публикувана от Министерството на труда и социалната политика.
Държавните служители започват да плащат лични вноски
От 1 август служителите по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт ще поемат част от личните си осигурителни вноски. Първоначалното съотношение между осигурителя и осигуреното лице ще бъде 80 към 20.
От 1 януари 2027 г. съотношението трябва да достигне 60 към 40, както при останалите работещи.
Предвиденият механизъм трябва да запази достигнатия нетен доход чрез промяна на индивидуалните основни заплати. Това означава, че мярката не би трябвало автоматично да намали сумата, която служителите получават след данъци и осигуровки. Тя обаче променя начина, по който разходът се разпределя между държавата и работника. Това е посочено в материалите на Народното събрание.
Читателите могат да направят безплатна базова проверка на заплата по професия в SalaryAPI.com и да я уточнят чрез наличните филтри.
Пенсиите растат, но таванът остава
Бюджетът на държавното обществено осигуряване предвижда 13,503 млрд. евро за пенсии и добавки през 2026 г. Разходът е с 1,179 млрд. евро по-висок спрямо 2025 г.
Пенсиите са увеличени със 7,8% от 1 юли. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст достига 347,51 евро. Очакваният среден размер на пенсията за годината е 543 евро.
Максималната пенсия остава 1738,40 евро. Бюджетната комисия отхвърли предложението тя също да бъде увеличена по швейцарското правило. Данните са посочени от Министерството на труда и социалната политика.
Таванът на пенсиите е сред основните спорове във втората фаза на процедурата. Опозиционни формации настояха той да достигне около 1874 евро. Управляващите отказаха промяната.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви, че подобни корекции могат да бъдат обсъждани с бюджета за 2027 г., съобщи БНР.
Обезщетенията за майчинство и безработица остават без промяна
Обезщетението за отглеждане на дете през втората година остава 398,81 евро. Същият размер се запазва и за бащите или осиновителите, които ползват отпуск за отглеждане на дете до 8 години.
Без промяна остават и дневните обезщетения за безработица:
- минимален размер: 9,21 евро на ден;
- максимален размер: 54,78 евро на ден.
Бюджетната комисия отхвърли предложенията за увеличение на тези плащания. Не беше прието и предложението за по-висока компенсация за майките, които се връщат на работа преди края на отпуска.
Според БНР това противопоставя по-високите приходи от осигуровки на запазените размери на част от обезщетенията. Въпросът ще остане в центъра на обсъжданията преди окончателното гласуване.
Заплатите в бюджетния сектор и натискът върху щатовете
В бюджетния сектор е заложена еднократна индексация от 5% на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31 декември 2025 г. Мярката не означава автоматичен нов ръст, обвързан със средната или минималната работна заплата.
От 1 септември се предвижда намаляване с 10% на разходите за заплати и свързаните с тях работодателски осигуровки при първостепенните разпоредители с бюджет. Общините и редица структури в отбраната, вътрешните работи и службите за сигурност са изключени.
Според Министерството на финансите индивидуалните заплати няма да бъдат намалявани. Целта трябва да бъде постигната чрез съкращаване на незаети щатове и структурни промени.
Това оставя два основни варианта пред администрацията: да намали броя на служителите или да ограничи други разходи, за да запази действащите възнаграждения. Позицията на финансовото министерство е публикувана в материал от 15 юли.
Какво остава за пленарната зала
- размерът на максималния осигурителен доход от 2300 евро;
- поетапното въвеждане на лични осигуровки за държавните служители и магистратите;
- замразените обезщетения за майчинство и безработица;
- тавaнът на пенсиите от 1738,40 евро;
- ограничението от 10% на разходите за персонал от 1 септември.
Първото четене показа, че парламентарното мнозинство може да прокара основната рамка. Втората фаза ще реши дали ключовите параметри ще останат непроменени.
За домакинствата резултатът ще се види най-пряко във фиша за заплата, осигурителния доход и размера на социалните плащания.
Източници
- Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
- Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене проекта на бюджет на ДОО за 2026 г.
- Ресорната комисия към Народното събрание прие на второ четене бюджета на ДОО за 2026 г.
- Изказване на министъра на финансите при първото гласуване на бюджета за 2026 г.
- Фискалният съвет не одобрява компенсацията за личните осигуровки на държавните служители