Българските зърнопроизводители прибират добра реколта през юли 2026 г., но продават пшеницата на цени, които според тях не покриват разходите. На 13 юли изкупната цена в Сливенско е около 17 евроцента за килограм, или приблизително 170 евро за тон. Средната цена на хлебната пшеница е около 179-180 евро за тон.

България произвежда достатъчно зърно, но при сегашните цени добрата реколта не гарантира печалба за фермерите.

Това е основният икономически проблем на жътвата през 2026 г. Добивите са високи, но приходите не компенсират разходите. Натискът идва от голямото предлагане, ниските международни котировки и поскъпналите производствени ресурси.

Повече зърно, по-слаб пазар

Министерството на земеделието очаква реколтата от пшеница през 2026 г. да достигне между 6,5 и 6,8 млн. тона. Очакваното производство на ечемик е малко над 1 млн. тона.

Към средата на юли средният добив от пшеница е около 609 килограма от декар. В отделни стопанства резултатите са по-високи. В Плевенско производители съобщават за около 850 килограма пшеница от декар.

Голямата реколта обаче натиска цената надолу. Когато много производители предлагат зърно едновременно, търговците получават по-силна позиция при договарянето.

Част от стопанствата трябва да продават веднага, за да погасят кредити, ренти и текущи сметки. Това ограничава възможността им да изчакат по-добри цени.

Разходите изпревариха приходите

Производителите посочват няколко основни разхода, които са се увеличили:

  • горива и транспорт;
  • торове и препарати;
  • семена и ремонт на техника;
  • заплати и услуги;
  • аренда на земята;
  • лихви по кредитите.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов заяви през април, че по-високите цени на горивата са добавили около 10 евро към разходите за декар пшеница.

Браншови разчети, цитирани в специализирани аграрни издания, поставят себестойността на пшеницата при добив от 500 килограма на декар между 230 и 250 евро за тон.

При изкупна цена от около 170-180 евро за тон разликата остава за сметка на фермера.

Цената се определя извън нивите

България е голям производител, но не контролира международния пазар. Цената се влияе от реколтите в Русия, Украйна, Европейския съюз, Съединените щати и други износители.

В началото на новия сезон глобалното предлагане остава високо. Европейската комисия очаква стабилни пазари на селскостопанска продукция, но предупреждава, че разходите за енергия и вложения продължават да оказват натиск върху производителите.

Данните на Националния статистически институт показват, че цените на зърнените култури в България са намалели с 2% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г. Цената на пшеницата е спаднала с 4,7%.

Така българският фермер продава на цена, определена от световната конкуренция, но произвежда при местни разходи за земя, труд, услуги и финансиране.

Малко купувачи, много продавачи

Производители от Сливенско и Ямболско твърдят пред БТА, че значителна част от зърното се изкупува от две големи компании. Едната е в Северна, а другата в Южна България.

Според производителите това ограничава възможностите за договаряне, особено в началото на жътвата. Твърденията са позиция на фермерите и не представляват независимо потвърден пазарен дял на посочените компании.

Проблемът се засилва от пълните складове. Част от миналогодишната продукция все още не е реализирана. Новата реколта влиза на пазара, преди старата да е освободила складовете и пристанищата.

При такава ситуация фермерите често избират между две неизгодни решения:

  • да продадат веднага на ниска цена;
  • да съхраняват зърното срещу допълнителни разходи и риск от нов спад.

Какво означава това за България

Ниската изкупна цена не означава автоматично по-евтин хляб. Между нивите и магазина стоят мелници, транспорт, складове, енергия, труд, опаковки, търговски разходи и данъци.

За потребителите спорът е важен по друга причина. Ако производството остане нерентабилно за дълго, част от стопанствата може да намалят площите с пшеница или да се откажат.

Това може да промени структурата на земеделието и да увеличи зависимостта от внос в бъдещи години. Засега секторът не е изправен пред недостиг на зърно. Проблемът е доходността.

Рискът е в следващата сеитба

Ниските цени по време на жътвата намаляват средствата за подготовка на следващата кампания. Ако стопанствата свият торенето, защитата на посевите и инвестициите в техника, добивите могат да започнат да падат.

Въпросът е дали България може да запази силното си зърнопроизводство, ако фермерите продължават да продават под себестойността.