Санкциите срещу търговци в България вече надхвърлят 1 млн. евро, а контролът по Закона за въвеждане на еврото навлиза в по-строг етап.

Комисията за защита на потребителите съобщи на 2 април, че е извършила 8 804 самостоятелни проверки и още 1 204 съвместни инспекции. Съставени са 863 акта. Сключени са и 264 споразумения по нарушения, свързани с правилата при въвеждането на еврото.

Първоначалният акцент беше върху коригиране на нарушенията. Следващият етап е насочен към санкции при системни и повторни случаи.

Какво проверяват институциите

Контролът е насочен към три основни риска. Това са двойното обозначаване на цените, правилното превалутиране и необоснованото повишаване на цени.

  • Цените трябва да се показват едновременно в лева и евро до 8 август 2026 г.
  • След 1 февруари 2026 г. плащанията и рестото са само в евро.
  • Търговците трябва да могат да обосноват всяко увеличение с обективни икономически фактори.

Тези изисквания са заложени в Закона за въвеждане на еврото в Република България и в указанията на контролните органи. Темата е чувствителна, защото засяга ежедневните разходи на домакинствата.

Къде се откриват най-много нарушения

По данни на КЗП и на европейски институции проверки и сигнали обхващат широк кръг сектори. Сред тях са супермаркети, квартални магазини, транспортни услуги, козметични и фризьорски услуги, онлайн платформи и паркинги.

Документ на Съвета на ЕС, публикуван през май 2026 г., посочва, че до 31 януари 2026 г. Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за защита на конкуренцията са получили общо 23 449 жалби.

  • В КЗП са издадени 383 акта за административни нарушения.
  • В Националната агенция за приходите са издадени около 400 наказателни акта.
  • 94 производства вече са приключили с наложена глоба.

Преход към по-тежки санкции

На 6 януари КЗП съобщи, че е направила близо 4 000 проверки. Тогава регулаторът посочи, че наложените санкции са в минимален размер, тъй като в много случаи става дума за първо нарушение.

На 2 април, при акцията преди Великден, комисията вече отчете стотици актове и санкции за над 1 млн. евро. Данните показват по-ниска търпимост към повторни нарушения и към практики с пряк ефект върху крайните цени.

Най-честите проблеми

  • Липсва цена в евро или в лева.
  • Едната валута е изписана с по-дребен или по-блед шрифт.
  • Има грешки при превалутиране и закръгляване.
  • Липсва обяснение за рязко повишение на цена.
  • Не се подават данни за цените към системата на КЗП.

През октомври 2025 г. КЗП обяви мерки срещу 70 големи търговци, които не публикуват или не предоставят данни за цени на продукти от голямата потребителска кошница. Комисията посочи, че законът предвижда санкции от 10 000 до 100 000 лева за такъв тип нарушение.

Защо темата засяга всяко домакинство

Контролът не е само административен въпрос. Той е пряко свързан с доверието в прехода към еврото. При разминавания в цените, неясно закръгляване или внезапни поскъпвания рискът от напрежение сред потребителите нараства.

В оценката на Съвета на ЕС се посочва, че надзорът върху двойното обозначаване, правилното превалутиране и движението на цените трябва да продължи стриктно до 8 август 2026 г. Отбелязва се и че малките обекти и близките услуги традиционно са по-рискови при валутна смяна, защото ценовите промени там се виждат най-бързо от потребителите.

Какво означава това за бизнеса

За търговците сигналът е ясен. Не е достатъчно правилата да се спазват само формално, ако представянето на цената може да заблуди клиента.

  • При първо нарушение в част от случаите е възможно предупреждение.
  • При повторни или по-тежки нарушения рискът от акт и имуществена санкция нараства.
  • При необосновани поскъпвания натискът е най-силен при масови стоки и услуги.

КЗП следи чрез проверки на място, онлайн наблюдение, сравнение на подадени ценови данни и последващи инспекции. Залогът е дали преходът към еврото ще мине без траен удар върху доверието и семейния бюджет.