Цените в България не се повишиха на месечна база през май 2026 г., но годишната инфлация остана висока. Това обяснява защо натискът върху бюджетите на домакинствата продължава и след влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2026 г.

По данни на Националния статистически институт месечната инфлация по индекса на потребителските цени е 0,0% през май 2026 г. Годишната инфлация е 6,9%. По хармонизирания индекс, използван за сравнение в ЕС, месечният ръст е 0,3%, а годишният е 6,3%.

Май 2026 г. донесе пауза в месечния ръст на цените, но не и спад в разходите, които домакинствата вече поемат.

Какво показват данните

Нулева месечна инфлация не означава понижение на цените. Това означава, че общото ценово равнище през май е останало почти без промяна спрямо април.

По-важният показател за домакинствата остава годишната инфлация. Тя показва колко по-скъпи са стоките и услугите спрямо май 2025 г.

  • 0,0% месечна инфлация по индекса на потребителските цени
  • 6,9% годишна инфлация по индекса на потребителските цени
  • 0,3% месечна инфлация по хармонизирания индекс
  • 6,3% годишна инфлация по хармонизирания индекс
  • 3,8% инфлация от началото на 2026 г. по индекса на потребителските цени
  • 44,3% натрупана инфлация за последните пет години

Къде цените продължават да растат

През май 2026 г. Националният статистически институт отчита ново поскъпване в няколко чувствителни групи. Това са разходи, които се плащат редовно и имат пряк ефект върху семейния бюджет.

  • Ресторанти и хотели: плюс 0,9% на месечна база по индекса на потребителските цени и 1,3% по хармонизирания индекс
  • Алкохолни напитки и тютюневи изделия: плюс 0,9%
  • Транспорт: плюс 0,8% по индекса на потребителските цени и 0,7% по хармонизирания индекс
  • Информация и комуникация: плюс 0,7%
  • Здравеопазване: плюс 0,5%
  • Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива: плюс 0,2% по индекса на потребителските цени и 0,3% по хармонизирания индекс

При храните данните са смесени. Общата група на хранителните продукти и безалкохолните напитки отчита спад от 0,4% за месеца по индекса на потребителските цени. При отделни стоки обаче има ръст. Националният статистически институт посочва увеличение при картофи, цитрусови плодове, ябълки, кореноплодни зеленчуци, кафе, сирене и бял хляб.

Защо натискът остава, въпреки нулевия месец

Причината е в вече натрупаното поскъпване. Дори когато общият индекс спре да расте за един месец, цените остават на по-високо ниво.

През април 2026 г. месечната инфлация в България достигна 1,8%, а годишната беше 6,8%. Според Националния статистически институт най-голям принос тогава имат транспортът, облеклото и обувките, и храните. Това повиши базата, от която домакинствата плащат и през май.

Еврозоната не спира автоматично инфлацията

Влизането в еврозоната не води автоматично до незабавно забавяне на инфлацията. Еврото премахва валутния риск, но не отменя натиска от услуги, енергия, транспорт, храни, данъци и вътрешно търсене.

Данните на Евростат показват, че през май 2026 г. България е с най-високата годишна инфлация в еврозоната - 6,3%. Средното ниво в еврозоната е 3,2%. По-висока инфлация в ЕС има само Румъния, която не е в еврозоната.

Какво означава това за домакинствата

Най-силен натиск понасят хората, които насочват голяма част от дохода си към ежедневни разходи. Това важи особено за транспорт, битови сметки, лекарства, комуникации и услуги извън дома.

Националният статистически институт отчита 3,9% годишно изменение при индекса на цените за малката кошница през май 2026 г. Този показател следи потреблението на най-нискодоходните 20% от домакинствата. Това показва, че натискът остава реален и за най-уязвимите групи.

Какво следва

Основният въпрос е дали годишният ръст на цените ще започне трайно да се забавя. Данните за май не дават ясен сигнал в тази посока.

Едномесечната пауза не променя факта, че домакинствата продължават да плащат от висока ценова база.