Данните на МОСВ към 7 април 2026 г. не показват общонационална водна криза. Те обаче очертават зони с по-висок риск. Най-уязвими остават районите, които зависят от един основен водоизточник.

Това важи най-вече за части от Черноморието и Североизточна България. Там натискът идва не само от наличния обем, а и от броя хора, градове и мрежи, които се захранват от един язовир.

Ключовият риск през април е регионален. Той е най-висок там, където големи градове и цели системи разчитат на един водоизточник.

„Камчия“ остава ключов за Варна и Бургас

Язовир „Камчия“ е най-чувствителната точка в Източна България. По графика на МОСВ за април 2026 г. от него са планирани 8,195 млн. куб. м вода. От тях 4 млн. куб. м са за Варна и 4 млн. куб. м за Бургас.

  • Наличен обем: 231,745 млн. куб. м
  • Общ обем: 233,550 млн. куб. м
  • Планирано ползване през април: 8,195 млн. куб. м
  • За Варна: 4 млн. куб. м
  • За Бургас: 4 млн. куб. м

Наличният обем е висок. Рискът идва от концентрацията на потребление. При по-дълъг сух период, авария по трасето или ръст на търсенето проблемът може бързо да засегне голям брой потребители.

БТА също отразява затруднения по водната инфраструктура във Варна. Това увеличава значението на надеждното подаване към региона.

„Тича“ остава важен за Шумен и Търговище

Язовир „Тича“ също остава под наблюдение заради зависимостта на повече от един голям град. МОСВ отчита наличен обем 243,800 млн. куб. м при общ обем 311,800 млн. куб. м.

  • Наличен обем: 243,800 млн. куб. м
  • Общ обем: 311,800 млн. куб. м
  • Планирано ползване през април: 5,236 млн. куб. м
  • За питейно-битово водоснабдяване на Шумен и Търговище: 2,390 млн. куб. м

Стойността не сочи криза. Зависимостта от един основен източник обаче запазва чувствителността на системата.

София и Перник влизат в април с по-стабилни резерви

По данни на МОСВ столицата влиза в април в по-стабилна позиция. За язовир „Бели Искър“ са предвидени 2,5 млн. куб. м за София. Допълнително се осигуряват 2 млн. куб. м от Рилските водохващания.

При язовир „Студена“ наличният обем е 23,230 млн. куб. м при общ обем 25,200 млн. куб. м. За Перник и района са предвидени 1,700 млн. куб. м за питейно-битово водоснабдяване.

Това е по-стабилна картина спрямо периодите, в които водоснабдяването на Перник беше национален проблем. Данните обаче не изключват нуждата от постоянно наблюдение.

Къде наличният ресурс е висок

Няколко язовира влизат в април с почти пълен или много висок наличен обем.

  • „Ясна поляна“: 32,271 млн. куб. м при общ обем 32,320 млн. куб. м
  • „Жребчево“: 346,112 млн. куб. м при общ обем 400 млн. куб. м
  • „Копринка“: 118,478 млн. куб. м при общ обем 142,214 млн. куб. м
  • „Пчелина“: 54,150 млн. куб. м при общ обем 54,200 млн. куб. м

За „Пчелина“ през април не е предвидено ползване на вода. Тези данни показват наличен ресурс в част от системите. Те не премахват риска от локални аварии или проблеми по мрежата.

Какво може да промени картината

Сезонната прогноза на НИМХ посочва, че април 2026 г. се очаква да бъде подобен на април 2025 г. Това само по себе си не е сигнал за рязка промяна.

Решаващи ще бъдат разпределението на валежите, притокът към язовирите и натоварването на мрежите. Най-голям риск има в райони с високо потребление и ограничени резервни варианти.

Наличният обем е само част от картината. За водния риск значение имат и състоянието на мрежата, алтернативните източници и броят потребители.

Според данните на МОСВ и публикуваните от БТА информации, най-чувствителни остават системите, свързани с „Камчия“, „Тича“ и отделни локални мрежи по Черноморието. Именно там евентуален проблем би имал най-бърз обществен ефект.