Народното събрание прие на първо четене на 20 май 2026 г. промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат бърз съдебен контрол върху 72-часовото прокурорско задържане. Това е мярката, с която прокурор може да задържи обвиняем, за да осигури явяването му пред съд.

Досега незабавна съдебна проверка след задържането не беше изрично уредена. Затова мярката остава сред най-спорните в наказателния процес.

Какво се променя

Проектът е внесен на 13 май 2026 г. от Йордан Иванов и депутати от „Демократична България“. Той предвижда задържаният да може да обжалва прокурорското постановление веднага пред съд.

  • жалбата се подава веднага след връчване на постановлението,
  • прокурорът я изпраща в кратък срок до съда,
  • съдът заседава без забавяне,
  • решението е окончателно и подлежи на незабавно изпълнение.

Това означава, че няма да се чака изтичането на 72-часовия срок, за да има съдебна преценка за законността на задържането.

Как мина вотът

На 20 май 2026 г. парламентът одобри на първо четене и трите проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Те са свързани с механизма за разследване на главния прокурор, съдебния контрол върху прокурорски актове и процесуалните права на задържаните.

Текстът за 72-часовото задържане получи широка подкрепа. По време на дебата вносителите заявиха, че липсата на бърз съдебен контрол създава риск от произвол и засяга пряко правото на лична свобода.

Защо темата е спорна

72-часовото прокурорско задържане от години е критикувано от юристи и правозащитници. Причината е, че мярката ограничава едно от основните права, а съдебният контрол не е уреден достатъчно ясно и бързо.

Анализ на Lex.bg, основан на практика на Европейския съд по правата на човека, посочва липса на изрична и ефективна процедура за незабавна съдебна проверка на такова задържане. В публикацията са посочени и делата „Йосифов срещу България“ и „Звездев срещу България“.

Ключовият въпрос е дали държавата може да отнема свобода до 72 часа без незабавен съдебен контрол.

Защо това има значение

Промяната засяга всеки случай, в който прокуратурата иска да задържи обвиняем, преди той да бъде изправен пред съд. Темата излиза извън правните среди, защото е свързана с границата между правомощията на прокуратурата и защитата на гражданските права.

  • по-малък риск от задържане без навременна съдебна проверка,
  • по-силен натиск върху прокуратурата да действа бързо и мотивирано,
  • по-малък риск България да губи дела и да плаща обезщетения за нарушения на правото на свобода.

Какво следва

Текстовете са приети само на първо четене. Предстои обсъждане между първо и второ четене. Тогава може да бъдат уточнени сроковете за изпращане на жалбата и редът, по който съдът ще се произнася.

Посоката е ясна: парламентът посяга към едно от най-силните правомощия на прокуратурата. Окончателното решение предстои при второто четене.