Минималната работна заплата в България може да спре да се увеличава по автоматична формула, ако парламентът приеме предложените промени в бюджета за 2026 г. Проектът предвижда преразглеждане на механизма. До приемането на нови правила сумата трябва да остане 620,20 евро, или 1213 лева.

Това поставя държавата, работодателите и синдикатите в нов спор. Въпросът вече не е само какъв ще бъде размерът на минималната заплата, а кой ще има решаващата дума за дохода на стотици хиляди работници.

Какво се променя

От 1 януари 2026 г. минималната заплата е 1213 лева, или 620,20 евро. Часовата ставка е 7,31 лева, или 3,74 евро. Увеличението спрямо 2025 г. е 12,6 процента.

Правителството посочи, че по-високото възнаграждение засяга около 456 700 души, наети на минимална заплата на пълен работен ден.

Действащият механизъм свързва минималната заплата с 50 процента от средната брутна заплата за определен период. Работодателските организации отдавна критикуват тази автоматична връзка.

Те настояват размерът да отчита производителността, състоянието на отделните сектори и възможностите на предприятията.

В проекта за бюджета се предвижда да отпаднат и други автоматични връзки между минималната и средната заплата. До приемането на нов механизъм минималното възнаграждение трябва да остане на сегашното ниво.

Синдикатите искат първо правила, после промяна

КТ „Подкрепа“ настоява парламентът да отхвърли текстовете, които променят механизма. Според конфедерацията действащата формула трябва да остане в сила, докато не бъде договорена нова система чрез тристранен диалог, обществено обсъждане и оценка на въздействието.

Синдикатите се опасяват, че временното задържане на сумата може да се превърне в трайно замразяване. Те защитават национален минимум, който да гарантира доход за най-нископлатените работници независимо от сектора и региона.

„Минималната заплата е доход за работника, а не само разход за работодателя“, е позицията, представена от КНСБ при обсъждането на размера за 2026 г.

Какво искат работодателите

Работодателските организации смятат, че сегашната формула изважда определянето на минималната заплата от реалния социален диалог.

Българската стопанска камара не подкрепи размера от 1213 лева за 2026 г. и поиска нов модел, съобразен с европейските правила и международните ангажименти на България.

Предложението, обсъждано от социалното министерство, е минималната заплата да се договаря по браншове. При този вариант синдикатите и работодателите ще имат по-голяма роля. Държавата ще посредничи и ще следи за спазването на общи критерии.

Критериите, които могат да участват в новия модел

  • инфлация и промени в цените;
  • производителност на труда;
  • състояние на отделните отрасли;
  • жизнен стандарт и риск от бедност;
  • възможности на малките и средните предприятия.

Решението се очаква през август

На 23 юни премиерът Румен Радев заяви, че минималната заплата няма да бъде замразявана. Той посочи, че през август, заедно с обсъждането на бюджета за 2027 г., тристранните партньори ще разгледат нов механизъм за определяне на минималното възнаграждение.

Това оставя два възможни сценария. При първия държавата, синдикатите и бизнесът ще договорят нови правила преди определянето на сумата за 2027 г.

При втория спорът ще се проточи, а размерът ще остане политическо решение, вземано в рамките на бюджетната процедура.

Какво означава това за работещите

За служителите на минимална заплата промяната означава по-малка предвидимост. При автоматична формула увеличението се изчислява по предварително известен критерий.

При договаряне размерът ще зависи от позициите на социалните партньори и от решенията на правителството и парламента.

Решението ще има отражение и върху други доходи. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е обвързан с размера от 620,20 евро. Част от социалните плащания и възнагражденията по публични програми също използват минималната заплата като база.

Читателите могат да направят безплатна базова проверка на възнаграждението за дадена професия чрез SalaryAPI.com и да я стеснят с наличните филтри.

Предстоящите разговори ще покажат дали България ще запази единен национален минимум или ще премине към система, в която отделните отрасли ще имат по-голяма роля при определянето на заплащането.