Министерството на финансите пое още 100 млн. евро нов дълг на вътрешния пазар на 27 юли 2026 г. Така общият размер на поетия държавен дълг през годината достигна 4,01 млрд. евро, съобщи Българската народна банка.

Емисията е петгодишна и е деноминирана в евро. Годишният купон е 2,75%, а падежът е на 28 януари 2031 г. Постигнатата среднопретеглена доходност на аукциона е 3,43%.

Търсенето надхвърли предложението почти двойно

На аукциона са допуснати поръчки за общо 183,95 млн. евро. От тях 11,2 млн. евро са несъстезателни поръчки.

Коефициентът на покритие е 1,84. Това означава, че заявеният интерес е бил близо два пъти по-голям от предложеното количество.

Министерството на финансите е одобрило поръчки за целия предложен номинал от 100 млн. евро. Плащането по емисията е насрочено за 29 юли 2026 г.

Цената на финансирането се повишава

Аукционът на 27 юли е четвъртото преотваряне на същата петгодишна емисия през 2026 г. При предишните продажби държавата е пласирала по 150 млн. евро.

  • Януари: доходност 2,94%.
  • Март: доходност 3,03%.
  • Април: доходност 3,33%.
  • Юли: доходност 3,43%.

Данните показват, че държавата продължава да намира купувачи, но финансирането става по-скъпо. Купонът по облигацията остава 2,75%. Разликата между купона и пазарната доходност се отразява в цената, на която инвеститорите придобиват книжата.

Как се формира сумата от 4,01 млрд. евро

Вътрешният пазар е осигурил 1,51 млрд. евро нов дълг през 2026 г. В тази сума влиза и последната емисия от 100 млн. евро.

На 7 юли България излезе и на международните капиталови пазари. Министерството на финансите преотвори три еврооблигационни емисии с общ номинален размер 2,5 млрд. евро. Емисиите са с падежи през 2032, 2038 и 2045 г.

Сборът от 1,51 млрд. евро на вътрешния пазар и 2,5 млрд. евро на международните пазари формира общо 4,01 млрд. евро брутно ново финансиране за годината.

Остават около 6,09 млрд. евро до законовия лимит

Народното събрание прие държавния бюджет за 2026 г. на 24 юли. Законът позволява през годината да бъде поет нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.

В лимита е включен и заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.

При достигнати 4,01 млрд. евро използваната част от максималния лимит е около 40%. Математическият остатък до тавана е приблизително 6,09 млрд. евро. Това не означава, че държавата ще поеме автоматично цялата сума. Лимитът е правна възможност, а не задължение за ново заемане.

По бюджетната рамка дефицитът по консолидираната фискална програма е планиран на 5,7% от брутния вътрешен продукт. Министерството на финансите очаква държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП, към края на 2026 г.

Брутният нов дълг не показва цялото увеличение

Размерът на новите емисии не показва сам по себе си с колко ще се увеличи дълговото бреме. Част от привлечените средства ще служат за рефинансиране на стари задължения, които достигат падеж.

Към края на май официално отчетеният държавен дълг е 31,919 млрд. евро, или 25,5% от БВП. Отделно подсекторът „Централно управление“, който включва и други публични структури, има дълг от 33,9205 млрд. евро.

Ключовият въпрос не е само колко ще заеме държавата, а каква част от средствата ще отиде за рефинансиране и каква част ще покрие текущия бюджетен дефицит.

Какво следва за бюджета

След приемането на бюджета Министерството на финансите разполага с по-широка рамка за нови емисии. Решението дали да използва целия лимит ще зависи от бюджетния дефицит, падежите по стария дълг, състоянието на фискалния резерв и условията на пазарите.

За домакинствата ефектът няма да дойде от самия аукцион, а от разходите за лихви и от начина, по който държавата финансира дефицита.

При по-висока доходност всяко следващо рефинансиране може да струва повече на бюджета. Ако тенденцията се запази, това може да ограничи ресурсите за други публични разходи.