Народното събрание отхвърли на 29 юли 2026 г. законовите промени, които трябваше да запълнят празнината в режима за особения търговски управител на „Лукойл“. Две дружества, занимаващи се само с търговия с енергийни продукти, остават извън обхвата на специалния надзор.

Става дума за „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл - България Бункер“. Първата компания доставя авиационно гориво. Втората обслужва корабния сектор.

И двете дружества са част от веригата за снабдяване с горива в България.

Как се стигна до правната празнина

На 21 юли 2026 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни части от промените в Закона за административното регулиране на дейностите с нефт и нефтопродукти.

Решението засегна и правилата за особения търговски управител на активите на „Лукойл“.

След решението депутати от „Прогресивна България“ внесоха законопроект. Той предвиждаше дейността „търговия“ да бъде изрично включена в обхвата на закона.

Целта беше държавата да може да назначава особен управител и в дружества, които не рафинират или съхраняват горива, а само ги продават.

След отказа на парламента собственикът на „Лукойл“ може да възстанови прякото си управление над двете компании, докато законът не бъде променен.

Това не означава автоматично, че особеният управител губи контрол над рафинерията в Бургас.

Правната несигурност засяга конкретно търговските дружества, извадени от приложното поле на закона след решението на Конституционния съд.

Какво остава под държавен контрол

Министерският съвет назначи Евгени Симеонов за особен търговски управител на дружествата на „Лукойл“ на 3 юни 2026 г. Той замени на поста Румен Спецов.

Парламентът вече ограничи част от правомощията на особения управител. Депутатите въведоха задължение за ежемесечни отчети и засилиха административния и съдебния контрол върху решенията му.

  • Особеният управител трябва да отчита дейността на всяко управлявано дружество.
  • Решенията му подлежат на по-строг институционален контрол.
  • Едноличното разпореждане с активи и собственост е ограничено.
  • Режимът е различен за рафинерията и за дружествата, които извършват само търговия.

Какъв е рискът за снабдяването

Отказът идва на фона на санкционния натиск върху „Лукойл“ и зависимостта на българския пазар от непрекъснати доставки на горива.

Авиационното гориво има пряко значение за работата на летищата. Корабното гориво е важно за пристанищата и морския транспорт.

Законодателната празнина сама по себе си не води до спиране на доставките. Тя обаче оставя неясно кой ще упражнява държавния надзор, ако възникне проблем със собствеността, санкциите или управлението на тези дружества.

В мотивите към отхвърления законопроект вносителите предупредиха, че след решението на Конституционния съд държавата няма достатъчно правно основание да назначава особен управител за двете компании.

Без нова законова поправка управлението им може да бъде поето от собственика на „Лукойл“ чрез дъщерното му дружество „Лукойл Интернешънъл“.

Какво следва

Парламентът може отново да разгледа режима. Това ще изисква нов законопроект и ново гласуване.

Дотогава държавата ще разполага с различни инструменти за контрол върху рафинерията, търговията на едро, авиационното гориво и корабното снабдяване.

Това разделение е в основата на спора. Енергийната сигурност обхваща цялата верига, но действащият закон вече не третира всички звена по един и същи начин.

За потребителите непосредственият ефект няма да бъде автоматична промяна в цените на бензина и дизела.

По-големият риск е институционален: държавата може да има по-слаб контрол върху част от критичните доставки. Това се случва в момент, когато санкционният режим и собствеността върху активите на „Лукойл“ остават предмет на политически и правен спор.