Петролът премина 100 долара за барел след нова ескалация на бойните действия между САЩ и Иран. Пазарите преоценяват риска от нов инфлационен удар.

Американският benchmark поскъпна с около 8% до приблизително 103 долара за барел на 11 септември, съобщи Axios.

По-високите цени вече се пренасят върху горивата и транспорта. В САЩ средната цена на дизела надхвърли 6 долара за галон, съобщи Associated Press.

Това увеличава разходите за превоз на храни, промишлени стоки и селскостопанска продукция.

Как петролният шок стига до потребителите

Петролът влияе не само върху цената на бензина и дизела. По-скъпото гориво оскъпява доставките, производството, въздушния транспорт и отоплението.

Компаниите обикновено прехвърлят част от тези разходи върху крайните цени.

  • горивата поскъпват първи;
  • транспортът увеличава цените на храните и стоките;
  • производителите плащат повече за енергия и логистика;
  • семействата губят част от разполагаемия си доход.
Еднократният скок може да повиши инфлацията за няколко месеца. При трайно високи цени натискът може да се разпространи към услугите, заплатите и договорите.

Рискът е по-голям при продължителен шок. Ако цените останат високи, първоначалното поскъпване на горивата може постепенно да се пренесе в по-широк кръг от разходи.

Европа влиза в есента с по-висока инфлационна прогноза

Европейската централна банка прогнозира инфлацията в еврозоната да достигне 3,6% през четвъртото тримесечие на 2026 г. Основният двигател са енергийните цени, но институцията очаква постепенно отражение и върху храните и неенергийните стоки.

В базовия сценарий инфлацията трябва да се понижи до 2,5% през второто тримесечие на 2027 г. Това зависи от предположението, че енергийният шок ще отслабне.

При по-тежък сценарий инфлацията в еврозоната може да достигне 5,4% през 2027 г., а икономическият растеж да се забави до 0,4%.

Това поставя централните банки пред труден избор. По-високите лихви ограничават инфлацията, но забавят кредитирането и инвестициите.

Ако институциите изчакат твърде дълго, ценовият натиск може да се разшири. Ако реагират твърде агресивно, рискуват да задълбочат икономическото забавяне.

Какво означава това за България

България е чувствителна към цените на горивата заради голямата роля на автомобилния транспорт в доставките и ежедневното придвижване.

По-скъпият дизел може да засегне транспортните компании, земеделието, куриерските услуги и цените на храните.

Прогнозата на Българската народна банка от юни вече отчита по-висок енергиен натиск. В базовия сценарий средногодишната инфлация за 2026 г. е оценена на 5%, а инфлацията в края на годината на 5,9%, главно заради по-скъпата енергия.

Тази оценка е изготвена преди последната ескалация. Тя може да бъде коригирана, ако петролът остане над 100 долара.

Най-прекият ефект за домакинствата ще се види на бензиностанциите. По-широкият ефект ще дойде с известно закъснение, когато транспортните и производствените разходи започнат да се включват в цените на храните, услугите и стоките.

Пазарите следят три сигнала

Инвеститорите наблюдават едновременно петрола, доходността по облигациите и очакванията за лихвите.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации премина 4,96% на 11 септември, което е най-високото ниво от 2023 г., според Axios.

Това показва, че пазарите очакват по-висока инфлация и по-скъпо финансиране. За домакинствата и бизнеса последицата може да бъде по-висока цена на кредитите, ако натискът върху лихвите се запази.

Основният въпрос вече не е само колко ще струва петролът в следващите дни. Пазарите оценяват колко дълго ще продължат ограниченията по ключови морски маршрути и дали енергийният шок ще остане временен.

Ако ограниченията продължат, натискът може да се превърне в по-траен фактор за цените. Ако отслабнат, инфлационният ефект ще зависи от това колко бързо ще се нормализират доставките и разходите за транспорт.