На 2 септември 2026 г. правителството и парламентът заеха различни позиции по руските доставки. Министерският съвет разреши дерогации за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“ и за техническото обслужване на оборудването за АЕЦ „Белене“.

В същия ден Народното събрание отхвърли предложението България да поиска изключение от забраната за внос на руски нефтопродукти.

Ядрената енергетика получи ограничен специален режим, докато при нефтопродуктите парламентът не даде мандат за търсене на изключение.

Какво разреши правителството

Министерският съвет предостави дерогация от санкционните ограничения на Европейския съюз. Тя позволява на АЕЦ „Козлодуй“ да внася от Русия определени продукти от желязо и стомана.

Стоките са свързани с действащ договор и са посочени в приложение към решението. Мярката е ограничена до срока на договора.

Правителството мотивира решението с необходимостта от доставки за надеждната и безопасна експлоатация на пети и шести блок. По данни на Министерския съвет централата осигурява повече от една трета от годишното производство на електроенергия в България.

Отделно кабинетът разреши на Националната електрическа компания да възложи обществена поръчка и да сключи договор с клона на „Атомстройекспорт“ в Белене.

Договорът е за техническо ръководство при преконсервацията на оборудването, доставено за първи и втори блок на проекта. Преконсервацията има за цел да запази оборудването в състояние, което отговаря на изискванията на производителя.

Според правителственото решение действащият договор за техническо ръководство е със срок до 31 декември 2026 г.

Как гласува парламентът

Народното събрание отхвърли проект на решение, с който Министерският съвет да поиска изключение от забраната за внос на руски нефтопродукти.

  • 10 депутати гласуваха „за“;
  • 13 гласуваха „против“;
  • 115 се въздържаха.

Предложението не събра необходимата подкрепа. Парламентът не даде мандат на правителството да търси отделна дерогация в сектора на нефтопродуктите.

Какво означават двете решения

Решенията разграничават доставки, представени като свързани с ядрената безопасност, от доставките на нефтопродукти.

Правителството прие, че руските материали и специализираното техническо ръководство са необходими за поддържането на съществуващо ядрено оборудване. Парламентът не приложи същия подход към нефтопродуктите.

Вотът не променя самата забрана за внос на руски нефтопродукти. Той блокира политическата стъпка към искане на изключение от нея.

Практическият резултат е следният:

  • АЕЦ „Козлодуй“ може да получава конкретни руски материали по действащи договори и при условията на разрешената дерогация;
  • Националната електрическа компания може да продължи процедурата за техническото обслужване на оборудването в Белене;
  • за руски нефтопродукти не е поискано ново изключение с мандат от парламента.

Какво следва

Следващите стъпки ще зависят от изпълнението на разрешените процедури и от условията по санкционните правила на Европейския съюз.

За АЕЦ „Козлодуй“ дерогацията е обвързана с конкретни стоки и договор. За АЕЦ „Белене“ предстоят възлагане на обществената поръчка и сключване на договора при спазване на българското законодателство.

Разминаването оставя открит въпроса докъде може да стига зависимостта от руски доставчици при гарантирането на енергийната сигурност и къде парламентът поставя границата между техническа необходимост и санкционен натиск.