Съединените щати въведоха от 24 юли мита от 10% и 12,5% върху стоки от 60 търговски партньори, сред които Европейският съюз, Китай, Индия, Япония, Канада и Мексико. Вашингтон обоснова мярката с твърдението, че тези икономики не забраняват и не контролират достатъчно ефективно вноса на стоки, произведени чрез принудителен труд.

Новите тарифи заменят временната глобална надбавка от 10%. Тя беше въведена за 150 дни и изтече на 24 юли 2026 г. Американската администрация запази широкия обхват на митата, но промени правното основание и аргументацията.

Новата мярка увеличава разходите за внос в САЩ и създава риск от ответни действия, но крайната тежест ще зависи от продукта, произхода и приложимите изключения.

Какво се променя

Мярката е приета по Section 301 от Trade Act от 1974 г. Тази разпоредба позволява на президента на САЩ да налага търговски санкции при установени нелоялни или ограничителни практики на други държави.

  • Част от партньорите ще бъдат облагани с мито от 10%.
  • За останалите ставката е 12,5%.
  • Мярката обхваща икономики, които според Вашингтон представляват около 99% от американския внос.
  • Има изключения за определени суровини и продукти, при които митата могат да доведат до недостиг или сериозни нарушения на американските доставки.

Според Службата на търговския представител на САЩ в списъка с изключения попадат продукти, които не се произвеждат в достатъчни количества в страната. Включени са и стоки, при които допълнителното мито няма да промени практиките на съответния търговски партньор.

Започва ли нова търговска война

Рискът от ескалация е реален, но засега няма данни за незабавна пълномащабна ответна реакция. Новите мита са по-ниски от някои от тарифите, въведени през 2025 г. Те обаче показват, че администрацията на президента Доналд Тръмп възнамерява да използва митата като постоянен инструмент за натиск, а не само като временна мярка.

Вашингтон вече използва различни правни основания, след като Върховният съд на САЩ ограничи част от предишните тарифи, наложени чрез International Emergency Economic Powers Act. Подходът по Section 301 намалява зависимостта от един спорен механизъм, но вероятно ще бъде оспорван от засегнатите държави.

Търговските партньори могат да отговорят по няколко начина:

  • да наложат ответни мита върху американски стоки;
  • да подадат жалби в Световната търговска организация;
  • да пренасочат доставките към други пазари;
  • да договорят изключения или по-ниски ставки с Вашингтон.

Тарифите не се плащат директно от чуждите правителства. Американският вносител плаща митото на границата. След това разходът може да бъде прехвърлен върху потребителите чрез по-високи цени, върху доставчиците чрез по-ниски маржове или върху компаниите чрез ограничаване на поръчките.

AP и Reuters посочиха, че ефектът ще зависи от реакцията на търговските партньори и от това дали американските компании ще прехвърлят разходите по веригата на доставки.

Най-големият риск за Европа

Европейският съюз е сред основните цели на новата мярка, въпреки че Брюксел и Вашингтон вече договориха тарифна рамка. Европейският парламент одобри законодателство, което предвижда таван от 15% за голяма част от износа на ЕС към САЩ.

Това означава, че новата ставка от 10% или 12,5% не води автоматично до общо мито от 25% или 27,5%. Крайната тежест зависи от конкретния продукт, действащите секторни тарифи и изключенията.

За предприятията това означава по-сложни изчисления и по-високи разходи за спазване на търговските правила. Част от компаниите ще трябва да преразгледат цените, договорите и маршрутите си за доставки.

Евростат отчете, че износът на стоки от ЕС към САЩ е намалял с 30% на годишна основа през първото тримесечие на 2026 г. Американският пазар остава най-голямата дестинация за европейския износ с дял от 18,6%.

Натискът е най-силен върху производителите на автомобили, машини, химикали, медицинска техника, фармацевтични продукти, храни и напитки. По-ниската конкурентоспособност в САЩ може да намали поръчките към подизпълнители в други държави от ЕС.

Какво означава това за България

България не е сред най-големите директни търговски партньори на САЩ. Последиците за страната обаче могат да се усетят косвено чрез европейските производствени вериги.

Американските мита могат да засегнат български компании, които доставят компоненти, метали, електроника, машини или текстил на европейски износители. Ако тези компании загубят поръчки в САЩ, натискът може да се прехвърли към техните доставчици в България.

Националният статистически институт посочва САЩ сред основните търговски партньори на България извън Европейския съюз. Анализ на Coface, разпространен от Българската телеграфна агенция, оцени предишния ефект от американските мита върху България като предимно косвен. Според анализа каналите са по-слабата европейска промишленост, по-високата несигурност и отложените инвестиции.

За българските компании решаващ ще бъде не само размерът на митото, а и конкретният код на продукта, правилата за произход и наличието на изключение. Значение ще има и способността на американските купувачи да поемат част от разхода.

Какво следва

Следващият ход е на засегнатите правителства. Европейската комисия разполага с механизми за ответни мерки, но директната ескалация би засегнала и европейските компании, които зависят от американски компоненти, енергия и технологии.

Китай, ЕС, Канада, Мексико и други партньори ще трябва да решат дали да отговорят колективно или да търсят отделни договорености. Този избор ще покаже дали новите мита ще останат ограничена тарифна мярка, или ще се превърнат в нов кръг на световната търговска война.

Първият измерим ефект вероятно ще бъде върху цените и поръчките, а не върху митническите приходи. Американските компании вече увеличаваха вноса преди предишни тарифни срокове, за да избегнат по-високи разходи. Подобно поведение може отново да наруши доставките и да засили колебанията на световните пазари.