Съединените щати временно прекратиха въздушните удари по Иран, докато Катар и други посредници се опитват да възстановят дипломатическия процес, съобщи Associated Press на 26 юли 2026 г.

Примирието остава нестабилно. Вашингтон продължава да отправя заплахи за нова военна операция.

Сблъсъкът между двете държави навлиза в петия си месец. Последната ескалация започна след сражения около Ормузкия проток. Преди войната през него преминаваше около една пета от световния петрол.

Пауза, но не и споразумение

Според AP американската армия е прекратила ударите след близо две седмици на засилени бомбардировки. През този период САЩ разшириха списъка с цели. Сред тях вече бяха не само военноморски обекти и брегова отбрана, но и мостове, комуникационна инфраструктура и обекти във вътрешността на Иран.

Иран съобщава за хиляди жертви от началото на войната. Последните атаки са нарушили транспорта, комуникациите и водоснабдяването в някои райони.

Техеран същевременно продължи да атакува кораби в протока и военни обекти в държави от Персийския залив.

Паузата може да даде време за преговори, но не представлява потвърдено мирно споразумение.

Ормузкият проток е центърът на кризата

Вашингтон настоява Иран да прекрати нападенията срещу търговски кораби и да остави морските маршрути отворени без такси.

Техеран иска по-голям контрол върху движението на корабите край иранското крайбрежие. Разногласието е не само военно, но и икономическо, защото засяга един от ключовите маршрути за световните енергийни доставки.

Продължителното ограничаване на корабоплаването може да повиши цените на петрола, горивата и транспорта. За България това създава риск от нов натиск върху цените, ако кризата засегне по-дълго световните енергийни доставки.

Какво предвижда досегашното споразумение

През юни САЩ и Иран подписаха меморандум. Той предвиждаше прекратяване на военните действия, възобновяване на ядрените преговори и постепенно отваряне на Ормузкия проток.

  • Иран пое ангажимент да не разработва ядрени оръжия.
  • Вашингтон обеща да прекрати санкциите срещу Техеран.
  • Двете страни се договориха да обсъдят запасите от обогатен уран под международен контрол.
  • Преговорите за окончателно ядрено споразумение трябваше да продължат до 60 дни.

Arms Control Association съобщава, че страните остават далеч една от друга по ключови въпроси. Те включват продължителността на ограниченията върху обогатяването на уран, бъдещето на санкциите и достъпа на Международната агенция за атомна енергия до ирански обекти.

Кой контролира следващия ход

Американският президент Доналд Тръмп заяви на 11 юли, че разговорите могат да продължат, но че прекратяването на огъня е приключило. Иран отхвърли американската версия, че е поискал нови преговори. Техеран заяви, че приема посредническа мисия на Катар.

На 9 юли катарски представители пътуваха до Иран с подкрепата на Пакистан и други регионални посредници. Целта им беше първо да постигнат деескалация, а след това да определят дата за нов кръг технически разговори.

Вашингтон и Техеран имат икономически причини да отворят протока, но спорят кой трябва да определя правилата. Това превръща всяка пауза в боевете в временен компромис, а не в гаранция за траен мир.

Следващият риск

Планираното посещение на израелския премиер Бенямин Нетаняху във Вашингтон може да промени позициите на страните. Израел започна войната заедно със САЩ на 28 февруари, но не участва в последния кръг американски удари.

Ако корабоплаването през Ормузкия проток не се възстанови, натискът върху цените на енергията ще се задълбочи. Ако преговорите се провалят, нова ескалация може да засегне американски бази, държави от Залива и международното корабоплаване.

Към 26 юли няма потвърдено окончателно мирно споразумение. Налице са пауза, посредничество и взаимни заплахи.