Правителството подготвя промени в правилата за държавния дълг след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Проектът засяга емитирането на облигации, работата с инвеститорите и условията за финансиране на държавата.

  • Министерството на финансите е включило законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг в законодателната си програма.
  • Мотивът е свързан с членството на България в еврозоната.
  • Проектът въвежда collective action clauses за новоемитирани държавни ценни книжа с матуритет над една година.
  • Предвижда се и нов режим за първичните дилъри на държавни ценни книжа.
Промените определят при какви правила държавата ще излиза на вътрешните и международните пазари и как това може да се отрази на цената на бъдещото финансиране.

Какво се променя

По данни от Портала за обществени консултации публикуваният проект е пряко свързан с влизането на България в еврозоната. Целта е рамката за управление на суверенния дълг да бъде приведена в съответствие с практиките в EU и със Закона за въвеждане на еврото.

Основната промяна е въвеждането на collective action clauses за всички нови държавни ценни книжа с първоначален матуритет над една година. Тези клаузи уреждат възможност за промяна на условията по дълга с решение на мнозинство от облигационерите, ако се стигне до преструктуриране.

Предлага се и нов член 16а. С него на законово ниво ще се уреди режимът за определяне, контрол и статут на първичните дилъри на държавни ценни книжа. Досега този режим е бил уреден основно с подзаконови актове и договори.

Защо това е важно

След приемането на еврото България ще излиза на пазара като член на еврозоната. Това променя очакванията на инвеститорите. За пазарите имат значение познатите правила, правната предвидимост и сравнимостта с останалите държави в блока.

Промяната има и пряк финансов ефект. Условията, по които държавата емитира дълг, влияят върху интереса на инвеститорите, достъпа до финансиране и цената на новите емисии. Това е важно и за оценките на рейтинговите агенции, банките и големите фондове.

Спорът е и бюджетен

Дебатът идва на фона на вече одобрена възможност за допълнителен дълг. По информация на БТА на първо четене Народното събрание даде възможност на правителството да поеме нов дълг до 3,8 млрд. евро чрез промени в удължителния бюджет за 2026 г.

Според мотивите средствата са предвидени за покриване на рискове от временен ликвиден недостиг и пик на плащанията, включително по проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. В същия пакет е предвидена и възможност кабинетът да договори заем от 3,2617 млрд. евро с Европейската комисия по инструмента SAFE, с последваща ратификация.

  • Към 31 май 2026 г. наличностите, управлявани от Министерството на финансите, са 4,4 млрд. евро.
  • От тях 2,4 млрд. евро са в Сребърния фонд.
  • Разполагаемият ресурс извън фонда е 2 млрд. евро.

Тези данни показват защо промените не се разглеждат само като правна корекция. При ограничен свободен ресурс държавата търси по-гъвкава рамка за финансиране на вътрешните и международните пазари.

Какво следва

Законопроектът е част от официалната законодателна програма на Министерството на финансите. Очаква се той да бъде разглеждан заедно с редовния бюджетен пакет, който ще определи окончателните лимити за нов дълг и тавана на държавния дълг за 2026 г.

Според публикувания проектобюджет за 2026 г., цитиран от БТА, Министерството на финансите е заложило максимален размер на новия държавен дълг от 10,4 млрд. евро. Прогнозата е държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро, или 31,3% от брутния вътрешен продукт, в края на 2026 г.

След влизането в еврозоната спорът се измества от валутата към правилата за дълга, цената на финансирането и риска за бюджета.

За данъкоплатците темата има пряко значение. Ако държавата се финансира по-скъпо, натискът се прехвърля към бюджета, дефицита и бъдещите фискални решения.