България и Турция замразиха за 15 месеца спорния договор между „Булгаргаз“ и турската държавна компания BOTAŞ, подписан през 2023 г. Двете страни започват преговори за нови условия. Решението беше обявено на 6 юли 2026 г. след среща в Анкара между президента Румен Радев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Паузата спира досегашния модел на плащане за резервиран капацитет и отваря преговори за нови търговски условия.

Причината София да поиска промяна сега е ясна. Договорът натрупа значителни разходи. Реалното му използване остана далеч под първоначалните очаквания.

  • договорът е спрян за 15 месеца
  • България ще плаща само за реално използван капацитет при подобрени търговски условия
  • през паузата двете страни ще преговарят според текущите пазарни условия

Какво се променя

По данни на БТА, „Булгаргаз“ и BOTAŞ подписаха протокол, който спира действието на сегашните условия за 15 месеца. През този период България няма да плаща по досегашната схема за резервиран капацитет. Страната ще плаща само за капацитета, който реално използва.

Това е ключовата промяна. Досегашният модел беше тип take-or-pay. При него държавната компания плаща дори когато използва малка част от договорения капацитет.

Защо България поиска нови условия

Първият натиск е финансов. Енергийният министър Жечо Станков заяви през юли 2025 г., че държавата плаща над 1 млн. лева на ден по договора. По думите му индексацията е повишила сумата допълнително. Той каза също, че договорът може да струва на България милиарди за целия 13-годишен срок.

Вторият проблем е ниското използване. Станков каза, че към юли 2025 г. са използвани само 11% от капацитета по договора. По същите данни над 500 млн. лева са били фактурирани към „Булгаргаз“, а около 100 млн. лева от тях отразяват реално ползван капацитет.

Разликата между платеното и използваното превърна договора в търговски и политически проблем.

Третият натиск са просрочията. БТА съобщи, че в началото на май 2026 г. просрочените задължения на „Булгаргаз“ към BOTAŞ са били приблизително 300 млн. лева. Това постави въпроса и като спешен търговски риск.

Има и политически мандат за предоговаряне. На 19 април 2024 г. Народното събрание прие решение, с което възложи на енергийния министър да предприеме действия за предоговаряне на споразумението. През 2026 г. служебният енергиен министър Трайчо Трайков обяви пред БНТ, че София е изпратила структурирано предложение до турската страна.

Защо договорът беше подписан

Споразумението беше подписано на 3 януари 2023 г. Целта беше България да получи достъп до турската газова мрежа и LNG терминали, след като страната търсеше нови маршрути за доставки след спирането на руския газ през 2022 г.

По официални данни договорът е 13-годишен и покрива период до края на 2035 г. БТА посочва, че българската страна е резервирала капацитет от 106.4 GWh на ден срещу около 1 млн. лева дневно.

Какво печели България от паузата

Основната полза е намаляване на краткосрочния натиск. София получава 15 месеца, в които да ограничи текущите разходи и да търси нови клаузи, съобразени с пазара.

  • по-нисък краткосрочен разход
  • по-гъвкав модел на плащане
  • възможност да се ограничи допълнително задлъжняване на „Булгаргаз“
  • запазване на достъпа до турска инфраструктура при нови условия

Къде остава рискът

Финансовият риск не е премахнат. Според БТА, ако 13-годишното споразумение бъде прекратено изцяло, българската страна може да носи отговорност за близо 3 млрд. лева обезщетения. Това обяснява защо София настоява за предоговаряне, а не за едностранно прекратяване.

Турция също има интерес договорът да бъде адаптиран, а не прекратен. За Анкара той е част от по-широката стратегия да използва газовата си инфраструктура като регионален вход към Югоизточна Европа.

Какво означава това

Спорът излиза извън рамките на енергетиката. Той засяга държавните разходи, финансовото състояние на „Булгаргаз“ и условията, при които България осигурява достъп до газ и LNG.

Изходът от преговорите ще определи дали страната може да намали бъдещата сметка, без да загуби достъп до важна инфраструктура. При неуспех натискът върху „Булгаргаз“ и върху институциите ще остане висок.