Разрешителните за строеж на нови жилищни сгради в България намаляват през първото тримесечие на 2026 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. Това показват данни на Националния статистически институт, публикувани на 4 май.

Местните администрации са издали разрешителни за 2 302 жилищни сгради с 13 567 жилища и 1 735 449 кв. м разгъната застроена площ.

Спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. това е спад от 5,1% при сградите, 13,3% при жилищата и 3,4% при разгънатата застроена площ.

  • Първо тримесечие на 2026 г.: 2 302 жилищни сгради
  • Четвърто тримесечие на 2025 г.: 2 425 жилищни сгради
  • Първо тримесечие на 2025 г.: 2 084 жилищни сгради

Какво показват данните

Спадът на тримесечна база идва след силен край на 2025 г., но на годишна база има ръст.

Спрямо първото тримесечие на 2025 г. разрешителните за нови жилищни сгради се увеличават с 10,5%. Броят на жилищата в тях расте с 28,3%, а разгънатата застроена площ с 33,3%.

Това означава, че пазарът влиза в 2026 г. с по-слаб темп на ново разрешаване, без да се отчита спад спрямо година по-рано.

Данните сочат забавяне спрямо края на 2025 г., но не и отстъпление под нивата от началото на предходната година.

Защо това има значение

Разрешителните за строеж са ранен индикатор за бъдещото предлагане на пазара. По-малко нови разрешения може да означава по-предпазливи решения от инвеститори, по-бавна подготовка на проекти или изчакване заради цените, финансирането и търсенето.

За купувачите това е важен сигнал, защото по-малко разрешени жилища може да ограничат бъдещото предлагане. Ефектът е особено важен в градове с висок натиск върху цените.

Спад и при други сгради

Понижението не се ограничава до жилищното строителство. През първото тримесечие на 2026 г. разрешителните за административни сгради намаляват с 7,1% спрямо предходното тримесечие.

Разгънатата им застроена площ се свива с 50%.

При другите видове сгради понижението е 6,8%, а площта им намалява с 16,8%.

Това показва по-широко забавяне в новото разрешаване, а не изолиран спад само при жилищните проекти.

Започнатото строителство дава смесен сигнал

През първото тримесечие на 2026 г. е започнал строежът на 1 649 жилищни сгради с 10 193 жилища и 1 168 008 кв. м разгъната застроена площ.

Спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. това е спад от 7,5% при сградите, ръст от 11,1% при жилищата и увеличение от 0,4% при площта.

Данните показват, че по-големи проекти продължават на терен, въпреки че новите разрешителни намаляват.

Пазарът изпраща два сигнала. Новото разрешаване отслабва, но започнатите проекти остават активни.

Къде е натискът

През четвъртото тримесечие на 2025 г. най-много разрешителни за нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив, София-град, София, Варна и Бургас.

Това са и пазарите, в които се концентрират голяма част от инвестициите, вътрешната миграция към големите градове и натискът върху цените на жилищата.

Националните данни не сочат рязък срив, а по-предпазливо начало на 2026 г. за строителния сектор.

Информацията е по данни на Националния статистически институт.