Правителството промени режима за компенсации на електроенергията за бизнеса на 29 април 2026 г. Най-съществената промяна е, че помощта вече ще се изчислява всеки месец, а не веднъж на шест месеца.

Новият режим обхваща периода от 1 април 2026 г. до 30 юни 2027 г. Компенсации ще се изплащат за потреблението над базова цена от 240 лв. за мегаватчас, или 122,71 евро. Средствата ще идват от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Промяната е важна, защото засяга разходите на фирмите и косвено цените на стоки и услуги за домакинствата.

Какво се променя

Фирмите в България остават на свободния пазар на електроенергия. Това е в сила от 1 юли 2021 г. Комисията за енергийно и водно регулиране не определя цената за стопанските потребители. Тя се формира от пазарни договори и борсови нива.

Промяната е в механизма за компенсации при ценови шокове. Досега за част от периодите подпомагането се изчисляваше на шестмесечна база. Сега кабинетът връща месечното изчисление.

  • Период на програмата: от 1 април 2026 г. до 30 юни 2027 г.
  • Базов праг: 240 лв. за мегаватчас.
  • Изчисление: всеки месец вместо на шест месеца.
  • Източник на средствата: Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
  • Изплащане: чрез търговци на електроенергия, доставчици от последна инстанция, производители с директни продажби и борсовия оператор.

Ще спре ли поскъпването

Не напълно. Новият режим може да намали част от предварителното вдигане на цени, но не може да го изключи.

Когато компенсацията идва по-бързо и по-ясно, фирмите планират по-лесно разходите си за следващия месец. Това намалява нуждата да включват допълнителен буфер в крайните цени заради риск от продължително скъп ток.

Основният аргумент на кабинета е по-добра предвидимост за бизнеса.

Електроенергията обаче е само част от себестойността. Ако борсовите цени останат високи, ако потреблението расте или ако фирмите имат скъпи дългосрочни договори, натискът върху цените ще се запази.

Това важи особено за енергоемките производства, търговията, хранителния сектор, услугите и малките предприятия с нисък марж.

Защо темата има значение

Темата е важна за потребителите, защото бизнесът прехвърля част от енергийните си разходи в крайните цени. Това се вижда най-силно в сектори с постоянна консумация, като производство, магазини, хотели, ресторанти и логистика.

Данни на НСИ, публикувани на 31 март 2026 г., показват, че цените на електроенергията за крайните небитови клиенти през юли-декември 2025 г. варират според потреблението. За най-малките групи те достигат над 0,30 лв. на киловатчас без данъци и такси.

Това означава, че дори при по-ниски борсови нива много фирми остават чувствителни към ново поскъпване.

Кой печели и кой остава под натиск

  • Печелят: фирмите с голяма и променлива консумация, защото ще виждат по-бързо ефекта от компенсацията.
  • Печелят: потребителите, ако част от бизнеса се откаже от предпазно вдигане на цени.
  • Под натиск остават: компании с ниски маржове, защото прагът от 240 лв. за мегаватчас е висок.
  • Под натиск остава: и самият фонд, ако ценовите шокове се задържат по-дълго.

Повече публичност за получателите

На 29 април 2026 г. Министерството на енергетиката обяви и предоставяне на достъп до данни за бенефициентите на енергийните компенсации. Това означава, че през сайта на фонда ще има информация кои небитови клиенти са получили средства, при спазване на изискванията за търговска тайна.

Това добавя нов елемент на обществен контрол върху разпределението на помощта. Мярката може да ограничи съмненията за непрозрачност.

Какво следва

Ефектът върху крайните цени няма да се види веднага. Той ще зависи от няколко фактора.

  • Борсовата цена: как ще се движи през пролетта и лятото на 2026 г.
  • Ресурсът на фонда: дали средствата ще бъдат достатъчни без нов натиск върху бюджета.
  • Пазарното поведение: дали търговците и производителите ще отразят по-ниския риск в офертите си.

Засега изводът е ясен. Новият режим не гарантира по-евтини стоки, но намалява риска фирмите да вдигат цени предварително заради несигурност около компенсациите.

Информацията е по данни на Министерския съвет, Министерството на енергетиката, НСИ, АТЕБ и БТА.