Световната банка предупреди на 28 април, че световните цени на енергията може да нараснат с 24% през 2026 г. Това би бил най-рязкият им скок от 2022 г. насам. Причината, според институцията, е войната в Близкия изток и рискът от по-слаби доставки.

Това има пряко значение и за Европа. По-високите цени на петрола и природния газ обичайно се пренасят към горивата, транспорта, отоплението и част от храните.

Какво показва прогнозата

В новия доклад Commodity Markets Outlook Световната банка посочва, че енергийните цени може да достигнат най-високото си ниво от руската инвазия в Украйна през 2022 г. насам.

При базовия сценарий най-сериозните прекъсвания на доставките трябва да приключат през май. Дори при този сценарий натискът върху цените остава висок.

  • Енергийни цени: плюс 24% през 2026 г.
  • Цени на торовете: плюс 31%.
  • Цена на карбамида: плюс 60%.
  • Средна инфлация в развиващите се икономики: 5.1% през 2026 г.
  • Ръст на развиващите се икономики: 3.6%, с понижение от 0.4 процентни пункта спрямо януарската оценка.
  • Общи цени на суровините: плюс 16% през 2026 г.
Войната удря световната икономика на вълни, първо чрез енергията, после чрез храните и накрая чрез инфлацията, заяви главният икономист на Световната банка Индермит Гил.

Защо това засяга България

България не е изолирана от международните енергийни цени. Страната е част от европейския пазар, а цените на горивата и газа се влияят от глобалните котировки, транспорта и състоянието на веригите на доставки.

Най-прекият ефект за домакинствата е върху разходите за автомобил, отопление и стоки с висок транспортен дял. За бизнеса рискът е двоен. По-скъпата енергия повишава разходите, а по-скъпите суровини натискат цените допълнително.

Къде е основният риск

Световната банка предупреждава, че при по-дълъг конфликт цените може да се повишат още. При по-тежък сценарий Brent може да достигне средно 115 долара за барел през 2026 г. Това може да стане, ако ключова петролна и газова инфраструктура понесе допълнителни щети и износът се възстановява бавно.

Такъв сценарий би означавал нов натиск върху инфлацията в Европа. За икономики като българската това е чувствително, защото енергийните разходи често се прехвърлят бързо към крайните цени.

Какво стои зад поскъпването

Според Световната банка войната в Близкия изток е нанесла силен шок върху пазарите на суровини. Институцията отбелязва, че геополитическият риск вече води до по-рязка волатилност при петрола.

Reuters съобщи на 28 април, че дори при сценарий, в който най-острите смущения приключат през май, цените ще останат на най-високите си нива от 2022 г. насам. Това показва колко бързо военният риск се превръща в икономически натиск.

Какво следва

Решаващият въпрос е дали напрежението в Близкия изток ще отслабне или ще се разшири. Ако доставките се нормализират, част от натиска може да отслабне. Ако конфликтът се задълбочи, ефектът може да обхване горивата, храните, индустрията и инфлацията.

За потребителите това означава риск от по-високи ежедневни разходи. Международният енергиен пазар има пряко отражение върху цените на бензиностанцията, транспорта и част от основните стоки.