КЗП, НАП и КЗК разширяват съвместния контрол срещу необосновано повишаване на цени след въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г.

Проверките обхващат не само крайната цена за клиента. Институциите следят и доставните цени, надценките, двойното обозначаване и основанията за всяко увеличение.

Позицията на институциите е ясна: въвеждането на еврото не е само по себе си основание за по-високи цени.

  • КЗП следи за двойното обозначаване, правилното превалутиране и прозрачността към клиента.
  • НАП проверява нарушения по Закона за въвеждане на еврото в България и вече е наложила санкции.
  • КЗК събира данни за нелоялни практики и за необоснован ръст по веригата на доставки.

Какво се променя

Съвместният подход между трите институции не е нов. През 2026 г. контролът навлезе в по-строга фаза.

На 5 юни 2025 г. КЗП, НАП и КЗК обявиха координация срещу търговци, които използват прехода към еврото, за да повишават необосновано цените преди и след смяната на валутата.

След въвеждането на еврото контролът продължи. КЗП посочи, че цените трябва да се показват едновременно в евро и лева до 8 август 2026 г.

Санкции са предвидени при нарушения на правилата за двойно обозначаване, правилно превалутиране и прозрачно ценообразуване.

Къде институциите виждат риск

На 30 март 2026 г. председателят на КЗП Александър Кълъчев заяви, че има тенденция към необосновано увеличение на цените на храните. Той каза, че комисията ще проверява всеки такъв случай и ще прилага мерки по закона.

„Всяко необосновано увеличение на цените ще бъде проверявано“, заявиха КЗП и НАП след среща при вицепрезидента Илияна Йотова.

По данни, представени тогава от изпълнителния директор на НАП Милена Кръстанова, проверките по Закона за въвеждане на еврото са довели до установени нарушения, актове и наказателни постановления.

Наложените от НАП глоби надхвърлят 930 хил. евро.

Фокус върху храните и по-малките пазари

КЗК изисква подробни данни от търговски обекти за периода от февруари до декември 2025 г. и за планирани увеличения в началото на 2026 г. Регулаторът иска информация за доставни и продажни цени на основни храни.

Сред наблюдаваните продукти са:

  • мляко и млечни изделия,
  • месо и месни продукти,
  • яйца,
  • олио,
  • брашно,
  • хляб и тестени изделия,
  • минерална вода.

КЗК насочва анализа и към райони със слабо социално и икономическо развитие и ниска покупателна способност. Там и малко увеличение на цените на основни стоки има по-силен ефект върху домакинствата.

Какво означава това за потребителите

Ако една цена се повишава, търговецът трябва да може да обоснове увеличението с реални разходи. Самото въвеждане на еврото не е автоматично основание за по-скъпи храни, услуги или други стоки.

Това увеличава натиска върху фирмите, които не могат да обяснят ръста с данни по веригата на доставки, разходи или регулаторни изисквания.

Какво следва

Проверките продължават през 2026 г. по няколко линии:

  • търговски практики,
  • ценови сигнали,
  • данни от веригите на доставки,
  • спазване на правилата за етикети и превалутиране.

При съмнения за необоснован ръст на едро КЗК препраща информация към НАП и КЗП за действия по техните правомощия.

Основният спор вече е не дали цените растат, а дали това поскъпване може да се докаже с реални разходи. Ако не може, институциите заявяват, че ще има санкции.

Информацията е по данни на БТА, КЗП и Комисията за защита на конкуренцията.