Средната месечна брутна заплата в България достига 1407 евро през първото тримесечие на 2026 г. Това е ръст от 12,7% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт.

Ръстът на доходите обаче не е съпроводен от видимо разширяване на заетостта. Броят на наетите по трудов договор в края на март е 2,35 млн. Спрямо март 2025 г. той намалява с 0,4 хиляди души.

Доходите растат бързо. Заетостта почти не се променя. Данните на Националния статистически институт, OECD, Eurostat и Агенцията по заетостта сочат, че младите остават най-уязвимата група на пазара на труда.

Основните числа

  • Средна заплата през първото тримесечие на 2026 г.: 1407 евро
  • Годишен ръст на заплатата: 12,7%
  • Наети по трудов договор в края на март: 2,35 млн.
  • Годишна промяна в броя на наетите: минус 0,4 хиляди души
  • Регистрирана безработица през януари и февруари 2026 г.: 5,4%

Къде е напрежението

Основното разминаване е между растящите заплати и почти неподвижната заетост. Това означава по-високи разходи за труд при ограничен приток на нови работници.

Ефектът не е еднакъв за всички. Част от работещите получават по-високи възнаграждения. Част от младите влизат по-късно в първа устойчива работа, сменят позиции по-често или остават извън работа и обучение.

Къде заплатите са най-високи и най-ниски

Най-високи средни възнаграждения през първото тримесечие на 2026 г. има в Information and communication, където те достигат 3176 евро на месец. Следват финансовите и застрахователните дейности с 2226 евро и енергетиката с 2060 евро.

В дъното остават хотелиерството и ресторантьорството с 870 евро, селското стопанство с 981 евро и други услуги с 1014 евро. Това са и сектори, в които много млади хора започват първа работа.

  • Information and communication: 3176 евро
  • Финансови и застрахователни дейности: 2226 евро
  • Енергетика: 2060 евро
  • Хотелиерство и ресторантьорство: 870 евро
  • Селско стопанство: 981 евро
  • Други услуги: 1014 евро

Какво показват данните за младите

Според OECD делът на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, намалява, но остава над средното за OECD. Организацията отчита и трайно ниска заетост при част от младите, особено сред хората с ниско образование.

По данни на OECD България влиза в дигиталния и зеления преход с недостиг на умения, ниско участие в обучение за възрастни и ограничена подкрепа чрез активни политики на пазара на труда.

Проблемът не е само социален. Той засяга растежа, производителността и способността на бизнеса да намира хора в условия на намаляващо население.

Слабият преход от училище към работа

Eurostat и OECD описват сходна тенденция. Част от младите учат по-дълго, но преминават по-трудно към първа стабилна работа. Други се отдалечават едновременно от образованието и от заетостта.

При България този риск се съчетава с ниски дигитални умения и много слабо участие в обучения след училище. OECD посочва, че 35,5% от българите са имали поне основни дигитални умения през 2023 г. Участието на хората на възраст 25-64 години в обучение е било под 2% през 2022 г. Това е далеч под средното за ЕС.

Как се движи заетостта

Наетите по трудов договор в края на март 2026 г. са 2,35 млн. Това е ръст от 0,4% спрямо края на декември 2025 г. На годишна база пазарът на труда остава почти без промяна.

Най-голям годишен спад има в преработващата промишленост, с 14,6 хил. души по-малко, и в селското стопанство, с 4,6 хил. души по-малко. Най-голям ръст има в здравеопазването и социалната работа, с 12,6 хил. души повече, както и в строителството.

  • Ръст на заплатите в публичния сектор: 15,3%
  • Ръст на заплатите в частния сектор: 11,8%
  • Най-голям годишен спад на заетостта: преработваща промишленост
  • Най-голям годишен ръст на заетостта: здравеопазване и социална работа

Какво означава това за икономиката

България плаща повече за труд, но не включва достатъчно бързо собствената си млада работна сила. Това засилва недостига на хора в ключови сектори и увеличава натиска върху фирмите.

За бизнеса изборът става по-труден. По-високи разходи за труд, по-слаба продукция или търсене на работници от чужбина. За младите рискът е ранно изоставане в доходите, ако първата работа е нископлатена, временна и без обучение.

OECD отбелязва и силно неравенство в доходите. Доходите на най-високите 10% са 4,8 пъти над тези на най-ниските 10%.

Какво показват данните за безработицата и свободните места

Агенцията по заетостта отчете 153 153 регистрирани безработни в края на януари 2026 г. и 153 170 в края на февруари. Равнището на регистрираната безработица е 5,4% и през двата месеца.

През февруари работодателите са обявили 8923 свободни места на първичния пазар. Те са главно в преработващата промишленост, туризма, търговията, администрацията, образованието и транспорта.

Работни места има. Проблемът е, че част от младите не стигат навреме до уменията и първата устойчива заетост, от които пазарът има нужда.

Данните на Националния статистически институт, OECD и Агенцията по заетостта показват, че ръстът на заплатите сам по себе си не решава недостига на подготвени кадри. Това прави темата важна за бизнеса, доходите и икономическия растеж.