Народното събрание одобри на първо четене на 15 юли 2026 г. проекта за държавния бюджет, който допуска поемането на до 10,1 млрд. евро нов дълг. Проектът беше приет със 143 гласа „за“ и 81 „против“.

Това не означава, че държавата автоматично ще изтегли цялата сума. Таванът дава правомощие. Реалното емитиране ще зависи от нуждите на бюджета и условията на пазарите.

Какво стои зад сумата от 10,1 млрд. евро

Проектобюджетът залага дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, или около 7,19 млрд. евро. Приходите са планирани на 49,561 млрд. евро, а разходите на 56,800 млрд. евро.

Разликата трябва да бъде покрита основно с дълг. В тавана обаче влизат и операции, които не представляват пряко финансиране на текущия дефицит.

  • рефинансиране на задължения с настъпващ падеж;
  • до 3,3 млрд. евро по инструмента SAFE за подкрепа на европейската отбранителна промишленост;
  • финансиране на други операции, предвидени в бюджетната рамка.

Затова 10,1 млрд. евро не трябва да се представят като еднократна сума за социални плащания или заплати.

В края на 2026 г. държавният дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро, или 31,1% от БВП. Това остава под средните нива в Европейския съюз, но посоката е нагоре.

Европейската комисия прогнозира увеличение на съотношението на дълга към БВП до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.

Първата сметка е лихвата

Всеки нов заем създава бъдещи плащания по главницата и лихвите. Размерът им ще зависи от срока на облигациите, валутата и доходността, която инвеститорите ще поискат от България.

При по-висок дълг по-голяма част от бюджета може да отива за обслужване на задължения вместо за образование, здравеопазване, инфраструктура или намаляване на данъчната тежест.

Новият дълг не е пряк данък върху всяко семейство. Той е ангажимент бъдещите бюджети да отделят средства за лихви и погасяване.

Какво плащат домакинствата

В проекта няма общо увеличение на плоския данък. Министерството на финансите посочва, че основните данъчни ставки остават без промяна.

Това означава, че с бюджета за 2026 г. не се предвижда нова универсална ставка върху доходите или печалбите. Натискът върху домакинствата обаче може да се прояви по други канали:

  • по-високи бъдещи данъци или осигуровки, ако дефицитите останат високи и приходите не достигат;
  • по-малко публични услуги или по-бавни инвестиции, ако повече средства бъдат насочени към лихви и погасяване;
  • по-слаб ръст на доходите, ако бюджетът ограничи разходите и заетостта в публичния сектор;
  • по-високи цени на определени услуги, ако държавата и общините компенсират недостига чрез такси.

Това са възможни бюджетни последици, а не автоматично въведени мерки с бюджета за 2026 г. Конкретният ефект ще зависи от следващите решения за данъци, разходи и социални плащания.

Какво плаща бизнесът

За компаниите рискът е свързан най-вече с по-скъпо финансиране и по-голяма несигурност. Ако държавата заема значителни суми на пазара, тя може да се конкурира с частния сектор за финансов ресурс.

Това може да поддържа по-високи лихви по кредитите, особено за малките и средните предприятия.

Бизнесът може да бъде засегнат и при бъдеща промяна на данъчната политика. В момента правителството разчита на по-добра събираемост, допълнителни приходи от хазарт и мерки срещу укриването на данъци, вместо на общо увеличение на основните ставки.

Проектът предвижда и 10% оптимизация на разходите за персонал в бюджетната сфера от 1 септември 2026 г. Мярката има изключения за редица сектори.

Тя може да ограничи част от държавното потребление и обществените поръчки. В същото време може да намали натиска върху бюджета.

Къде ще отидат парите

Планът включва 9,360 млрд. евро капиталови разходи.

  • 4,028 млрд. евро национално финансиране;
  • 5,331 млрд. евро европейски средства, включително средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Тези инвестиции могат да подкрепят строителството, транспорта и регионалните проекти, ако бъдат изпълнени и платени навреме.

Големият дефицит може да финансира както инвестиции, така и текущи разходи. Именно това е основният спор около бюджета.

Фискалният съвет предупреждава, че липсата на достатъчно свиване на текущите разходи може да тласне дълга до 51,1 млрд. евро през 2028 г., или 35,7% от БВП.

Дългът не е криза, но е политически избор

България започва от сравнително ниско равнище на държавен дълг. Това дава пространство за финансиране на инвестиции и извънредни нужди. Пространството обаче не е безкрайно.

Ако новите заеми създават инфраструктура и растеж, бъдещите приходи могат да помогнат за тяхното обслужване. Ако покриват предимно постоянни разходи, сметката ще се прехвърля към следващите бюджети.

След първото четене парламентът трябва да реши дали да запази размера на дефицита, тавана на дълга и заложените съкращения.

За домакинствата и бизнеса ключовият въпрос не е само размерът на дълга, а дали той ще увеличи производството и доходите, или ще финансира още една година на по-големи разходи.