52-рото Народно събрание започва с пет парламентарни сили и 131 депутати за „Прогресивна България“. Това показва решение на Централната избирателна комисия от 23 април след изборите на 19 април 2026 г.

Останалите места са за ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната - Демократична България“, ДПС и „Възраждане“. Общо местата са 240.

Новият парламент започва работа с ясно числено мнозинство. Основният въпрос е дали то ще се запази при първите спорни гласувания.

Разпределение на местата

  • „Прогресивна България“ - 131 мандата
  • ГЕРБ-СДС - 39 мандата
  • „Продължаваме промяната - Демократична България“ - 37 мандата
  • ДПС - 21 мандата
  • „Възраждане“ - 12 мандата

Централната избирателна комисия обяви и имената на избраните народни представители по райони и листи с отделно решение от 24 април.

Кои влизат в парламента

Сред обявените избрани депутати са Румен Радев от „Прогресивна България“, Бойко Борисов, Росен Желязков, Томислав Дончев и Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, Николай Денков и Асен Василев от „Продължаваме промяната - Демократична България“.

В списъка са още Костадин Костадинов и Цончо Ганев от „Възраждане“, както и Делян Пеевски, Джевдет Чакъров и Халил Летифов от ДПС.

Къде се вижда първият риск

Мнозинството на „Прогресивна България“ е над прага от 121 гласа, но политическият риск е в устойчивостта на подкрепата. Решаващи ще бъдат дисциплината в групата, отсъствията и поведението при спорни теми.

Първият публичен сигнал за вътрешно напрежение дойде преди началото на новия парламент. На 25 февруари 2026 г. при гласуването по президентското вето върху промените в Изборния кодекс БТА съобщи за вътрешно разделение в групата на БСП - Обединена левица. Осем депутати са гласували срещу решението на собственото си партийно ръководство.

Този случай не е част от новото разпределение на местата в 52-рото Народно събрание. Той обаче показва, че парламентарна подкрепа може да отслабне още при първите тежки гласувания.

Защо това има значение

Новото мнозинство започва с числено предимство. Българската парламентарна практика обаче показва, че напрежението често идва при избор на ръководства, бюджет, изборни правила и съдебни промени.

  • 131 депутати дават на управляващите 10 гласа над минимума от 121.
  • Поредни отсъствия или вътрешни конфликти могат бързо да намалят този резерв.
  • Публични примери за разминаване с партийната линия вече има, според БТА.

Залогът не е само в това кои 240 депутати влизат в пленарната зала. Залогът е дали мнозинството ще остане стабилно, когато започнат решения с пряк политически и финансов ефект.

Какво предстои

Следващите стъпки са първото заседание на парламента, изборът на председател и съставянето на постоянните комисии. Точно там ще проличи дали численото предимство може да се превърне в работещо управление.

Числата дават ясен старт. Политическата устойчивост ще се измерва при всяко следващо гласуване.