Шест договора за общо 443,6 млн. лв. бяха подписани на 10 юни 2025 г. Те са за изграждане на цифрови мрежи в отдалечени и слабо населени райони. Основните изпълнители са A1 България, Vivacom България и CETIN България.

Средствата идват основно от Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът е насочен към райони, в които частни инвестиции досега са били ограничени.

Проектът трябва да разшири достъпа до високоскоростен интернет в слабо населени райони, но концентрира почти целия публичен ресурс в трите най-големи телекома.

Какво включва проектът

Според Министерството на транспорта и съобщенията целта е поне 350 000 души да получат достъп до високоскоростен интернет. Това засяга населени места, които в момента остават с ограничена цифрова свързаност.

  • над 7000 км оптична мрежа,
  • оптична свързаност до 140 общински центъра,
  • свързване на поне 700 базови станции,
  • срок за изпълнение до август 2026 г.

Кои компании получават договорите

Договорите са подписани с A1 България, Vivacom България и CETIN България. CETIN България е част от групата на Yettel България. Така най-големият публично финансиран инфраструктурен проект в сектора остава в ръцете на вече утвърдените пазарни участници.

По данни на Министерството на транспорта и съобщенията конкуренцията в процедурата е била ограничена. На 13 април 2025 г. министерството съобщи за общо осем оферти по шест района.

  • в четири района е имало по един кандидат,
  • в два района, Северен централен и Югозападен, са подадени по две оферти.

Защо проектът има значение за пазара

Държавата финансира мрежи в райони с ниска търговска възвръщаемост. Това намалява инвестиционния риск за избраните изпълнители и може да засили позициите им в региони, където малки доставчици трудно биха изградили сходна инфраструктура.

  • нови активи в слабо населени райони,
  • по-силно присъствие извън големите градове,
  • основа за бъдещи услуги като мобилно покритие, фиксиран интернет и корпоративни решения.

Официалната позиция на правителството е, че намесата е необходима заради липсата на достатъчен пазарен интерес. Ключовият въпрос след завършването на строителството остава как ще се управлява достъпът до изградената инфраструктура и при какви условия тя ще се ползва от други оператори.

Какво означава това за хората и бизнеса

За домакинствата залогът е пряк. Ако проектът бъде изпълнен по график, повече села и малки градове ще получат по-бърз интернет. Това има значение за работа от разстояние, онлайн услуги, обучение и достъп до администрация.

За бизнеса по-добрата свързаност може да подобри условията за малки фирми, логистика, туризъм и услуги извън големите градове. Наред с това остава и въпросът дали публичните средства ще намалят цифровото разделение, или ще увеличат пазарната тежест на най-големите оператори.

Какво трябва да се следи

Срокът за изпълнение е до август 2026 г. Това прави графика ключов както за завършването на мрежите, така и за усвояването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост.

  • дали строителството върви по график,
  • как ще се контролира достъпът до новата инфраструктура,
  • дали малки оператори ще могат да я ползват при равни условия,
  • дали обещаното покритие ще достигне реално до слабо населените райони.

По информация на правителството и Министерството на транспорта и съобщенията, проектът съчетава инфраструктурен, пазарен и политически ефект. Ако бъде изпълнен в срок, той може да разшири достъпа до интернет в райони с ограничена свързаност. Ако контролът върху достъпа остане спорен, дебатът ще се пренесе от строителството към това кой реално ще държи мрежата.