Работодателските организации засилиха натиска върху кабинета за спешни мерки за конкурентоспособността. Основните им искания са свързани с цената на електроенергията, данъчната стабилност и по-предвидими правила за инвестиции.

Спорът е дали държавата ще действа бързо по енергийните разходи и регулациите, или част от индустрията ще загуби пазари, инвестиции и работни места.

Темата има пряк ефект върху българската икономика. Според работодателите индустрията у нас има по-голяма тежест спрямо средното за EU, което прави цената на тока и регулаторната среда по-чувствителни за бизнеса.

Какво иска бизнесът

Асоциацията на организациите на българските работодатели, АОБР, подреди приоритетите си на 5 февруари в София. Организацията постави акцент върху макроикономическата и данъчната стабилност, пазарната среда, по-плавния зелен преход, напредъка по членството в ОИСР и мерките срещу загубата на конкурентоспособност заради скъпата енергия.

  • Запазване на данъчно-осигурителния модел.
  • Придържане към фискалните правила.
  • Компенсации или друг работещ механизъм при високи цени на тока за индустрията.
  • Намаляване на регулаторната тежест.
  • По-ясна позиция на България в европейските спорове за индустриалната политика.

Ротационният председател на АОБР за 2026 г. Добри Митрев заяви, цитиран от БТА, че най-важният национален приоритет е макроикономическата и данъчната стабилност. По думите му предложения за промени в данъци и осигуровки в проекта за бюджет за 2026 г. са предизвикали силна обществена и бизнес реакция.

Енергията е основният спор

Най-силният натиск е по темата за електроенергията. На същата пресконференция председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че България е сред страните с най-скъпа електроенергия в Европа. Според него това директно увеличава цената на продукцията и свива пазарите на компаниите.

По данни, представени от работодателите, средната цена на пазара „ден напред“ за България през 2025 г. е била 107 евро за мегаватчас.

  • Около 20% над Германия.
  • Около 70% над Франция и Испания.
  • 146 евро за мегаватчас средно за периода от 1 януари до 5 февруари 2026 г.

Заради тези нива бизнесът настоява кабинетът да ускори механизма за подкрепа на енергоемките предприятия. Според АОБР забавянето вече вреди на сектори с голям дял в износа и заетостта.

Бизнес и синдикати на обща позиция

На 17 март национално представителните работодателски организации и двата големи синдиката излязоха с обща декларация за рисковете пред европейската и българската индустриална конкурентоспособност, съобщи БТА. Общата позиция на бизнес и синдикати е рядък сигнал по тема с толкова пряк икономически ефект.

В декларацията бяха посочени три основни риска:

  • Нарастваща регулаторна тежест.
  • Високи енергийни разходи.
  • Нестабилност на пазара на въглеродни емисии.

Организациите призоваха правителството да защитава по-активно позицията на България в EU и да подкрепи мерки за по-конкурентна европейска индустрия. Аргументът им е, че всяко ново поскъпване на производствените разходи засяга България по-силно, защото делът на индустрията в икономиката е по-висок.

Какъв е отговорът на кабинета

На 24 април министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова проведе среща с представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България. След срещата министерството заяви, че диалогът с работодателите е ключов за вземането на правилни решения, предаде БТА.

До този момент публичният акцент остава върху разговорите, а не върху пакет от вече обявени мерки. Това е и основният спорен въпрос. Компаниите искат не само срещи, а конкретен график, решения и предвидимост.

За бизнеса темата е пряко свързана с разходите за ток, поръчките, инвестициите и наемането на хора през следващите месеци.

Защо това има значение

Темата идва след въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. Това намалява транзакционните разходи и валутния риск за бизнеса, но не решава автоматично проблема с конкурентоспособността.

Ако енергията и регулаторната тежест останат високи, част от ползите от еврото може да бъдат неутрализирани от по-скъпото производство. Спорът вече не е само между работодатели и кабинет. Той засяга инвестиции, заетост и цените в икономиката.

За работодателите конкурентоспособността е непосредствен икономически въпрос, а не дългосрочна цел.